2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 24.02.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 446/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] срещу определение № 247 от 03.02.2014г. по ч. гр. д. № 4137/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Врачански окръжен съд определение № 303 от 09.08.2013 г. по т. д. № 32/2013 г. за прекратяване на производството по същото дело поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 694 ТЗ за признаване за установено несъществуването на вземане на ищеца към ответника за сумата 5 240 лв., представляваща разноски, присъдени му с решение № 532 от 03.06.2009 г. по гр. д. № 2397/2008 г. на Софийски апелативен съд.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмен отговор от 09.02.2015 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК за търговските дела, каквото е и настоящото, с оглед изричната норма на чл. 365, т. 4 ГПК по отношение на установителните искове в производството по несъстоятелност, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като предмет на предявения иск е установяване недължимостта на сумата 5 240 лв., присъдена в полза на ответното дружество с решение № 532 от 03.06.2009 г. по гр. д. № 2397/2008 г. на Софийски апелативен съд. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] срещу определение № 247 от 03.02.2014 г. по ч. гр. д. № 4137/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването на препис до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: