О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 19.02.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 798/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т” О. , гр. С. срещу решение № 59 от 29.05.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Старозагорски районен съд решение № 19 от 19.02.2009 г. по гр. д. № 1286/2008 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу “В” ЕО. , гр. С. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 000 лв. – обезщетение за ползване без основание през периода м. януари – м. април 2008 г. на собствената му водоснабдителна система – част от питеен водопровод с дължина 8 502 м и диаметър 273 мм, ситуиран от водоземна шахта на дюнкер № 5, разположена на магистрален водопровод от с. Я. до с. Х., Община С..
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода на съда за недължимост на претендираната сума, като счита, че монополното право на ответното дружество да доставя вода не е основание същото да бъде освободено от заплащането на наемна цена за ползване на процесното съоръжение. Релевирано е оплакване и във връзка с констатацията на решаващия състав за незадоволително експлоатационно състояние на водопровода, налагащо извършването на ежемесечни разходи за отстраняване на повреди, като твърди, че това е въпрос, относим към определяне размера на обезщетението, но не е основание за неплащането на такова.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който обаче не е посочен конкретно. Развити са доводи за неправилност на тезата, като противоречаща на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България, че поради монополното положение на ответника за доставяне на питейна вода и отвеждане на канална вода не е налице неоснователното му обогатяване при ползване на съоръжение, което е чужда собственост. В подкрепа на твърдението си за противоречие на въззивното решение с трайната практика на съдилищата по чл. 55 и чл. 59 ЗЗД касаторът се позовава на множество решения на Върховен съд и Върховен касационен съд: решение № 1* от 13.01.1995 г. по гр. д. № 1481/94 г. на V г. о.; решение № 1* от 11.07.1005 г. по гр. д. № 2372/94 г. на V г.; решение № 386 от 12.03.1996 г. по гр. д. № 1589/95 г. на V г. о. и решение № 1* от 09.01.2007 г. по гр. д. № 2075/2005 г. на ІV-Б г. о.
Ответникът – “В” ЕО. , гр. С. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от “Т” О. , гр. С. срещу “В” ЕО. , гр. С. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 000 лв., въззивният съд е приел, че не е налице един от задължителните елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно – обогатяване на ответника в резултат от ползването на собственото на ищеца водопреносно съоръжение. Този извод е аргументиран с монопола на ответното търговско дружество за доставка на питейна вода и за отвеждане на каналната вода, като са отчетени редица произтичащи от това обстоятелства: че процесното водопреносно съоръжение, закупено от ищеца в производството по несъстоятелност на “А” АД, е част от външен водопровод, засягащ правата и интересите на други потребители; че същото е изградено поради необходимостта да бъдат задоволени нуждите (включително и противопожарни) на обявеното в несъстоятелност дружество “А”; че съоръжението се намира в незадоволително експлоатационно състояние, което налага извършването от страна на “В” ЕО. на ежемесечни разходи за отстраняване на повреди по него, които надвишават стойността на претендираните суми за наем.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Макар да не е изрично посочен, с оглед оплакванията в касационната жалба и цитираната съдебна практика, следва да се приеме, че поставеният от касатора въпрос е този за предпоставките за уважаване на субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато се касае за специфичен обект на ползване – част от водопроводната мрежа. Доколкото обуславя изхода на конкретното дело, този въпрос отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на така формулирания въпрос е осъществено основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Спецификата на обекта, за който се твърди, че се ползва без правно основание – водоснабдителна система, представляваща част от обществения питеен водопровод към с. Х., Община С. обуславя специфично решение и на въпроса за две от предпоставките на неоснователното обогатяване, а именно – обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. С оглед липсата на практика по така поставения въпрос, произнасянето по същия ще допринесе за точното прилагане на закона, а съответно и за развитието на правото.
Настоящият състав намира, че второто поддържано основание за допускане на касационно обжалване – това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – не е доказано. Не може да се приеме, че поставеният като значим за делото въпрос е решен в противоречие с цитираната и приложена практика на Върховен съд и Върховен касационен съд. Тези актове наистина касаят въпроси, свързани с неоснователното обогатяване и предпоставките, при които може да бъде присъдено обезщетение по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Дължимостта на претендираното обезщетение е преценена, обаче, с оглед конкретните факти и доказателства по всяко от делата, по които са постановени решенията. Цитираната практика отразява спецификата на всеки отделен случай, а не съдържа отговор на поставения в случая конкретен въпрос, свързан с неоснователното обогатяване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 59 от 29.05.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на Старозагорски окръжен съд.
УКАЗВА на „Т” О. , гр. С., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл. 72, ал. 2 ГПК, в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: