4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
С., 22.05.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 235/2012
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 2078 от 14.11.2011 г. по ч. гр. д. № 3546/2011 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав определение от 28.06.2011 г. по т. д. № 2376/2010г., с което е уважено възражението на ответника [фирма], [населено място] за неподведомственост на спора на съда и е прекратено производството по делото.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение като неправилно с твърдението, че съдът е взел предвид неверен превод на чл. 22 от процесния договор за корабен мениджмънт от 01.01.2009 г., без да изпълни задължението си за проверка точността на превода по реда на чл. 185 ГПК. Освен това, счита, че решаващият състав недопустимо е тълкувал разширително уговорената от страните арбитражна клауза, като е приел действителност на същата въпреки, че в нея не е посочена съществуваща арбитражна институция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като значими за делото са поставени две групи въпроси, свързани съответно с приложимостта на чл. 185 ГПК и чл. 19 ГПК: 1. Има ли ограничение в това, кой може да оспори превода на документ по чл. 185, изр. 2 ГПК или това може да бъде направено от всяка от страните по делото; Длъжен ли е съдът да назначи вещо лице, когато сам не е в състояние да провери верността на превода; Може ли съдът да прекрати делото, в случаите, когато има основание, преди да е направена проверка на превода и 2. Възможно ли е арбитражното споразумение да се тълкува разширително в случаите, когато арбитражната институция не е посочена; Възможно ли е при тълкуването на арбитражното споразумение да се прилага принципа на „определяемост” на арбитражната институция, при условие на множество арбитражни институции, както и на множество арбитражи в различни градове; Възможно ли е в случаите, когато посочената от страните арбитражна институция е несъществуваща, арбитражната клауза да се тълкува като арбитраж ad hok.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 20.03.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е уважено възражението на ответника [фирма], [населено място] за неподведомственост на спора на съда и е прекратено производството по делото, въззивната инстанция е приела, че между страните е налице арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 ЗМТА, с което същите са възложили решаването на споровете си във връзка с процесния договор за корабен мениджмънт от 01.01.2009 г. на конкретна арбитражна институция, а именно – на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Преценката относно арбитражната клауза е направена въз основа на превода на чл. 22 от Допълнителните клаузи към посочения договор, в който същата е обективирана, представен от ищеца [фирма], [населено място] с исковата му молба, а не този, представен от него с частната му жалба, по съображения, че нито документът на чужд език, нито неговият превод, представени с частната жалба, са заверени от страната. Независимо от това, решаващият състав е приел, че дори и да се съобрази приложения към частната жалба незаверен превод на чл. 22 от договора, според който страните възлагат решаването на споровете между тях на „арбитраж в Българската търговска палата”, доводът за недействителност на арбитражното споразумение също би бил неоснователен, тъй като избраната от страните арбитражна институция е определяема. Съдебният състав е изразил разбирането, аргументирано с възприетото в правната доктрина и съдебната практика становище, че дори и при пълна липса на посочена в арбитражното споразумение арбитражна институция или арбитри, следва да се счете, че страните са пожелали спорът им да се разреши от инцидентен арбитраж, в който случай решаващият орган се учредява съобразно чл. 11 и чл. 12 ЗМТА.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на двете групи поставени от касатора въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – да са обуславящи изхода на делото.
Отсъствието на тази предпоставка по отношение въпросите, свързани с приложимостта на чл. 185 ГПК, произтича от обстоятелството, че въззивният съд е приел наличие на валидна арбитражна клауза, като е преценявал не само превода на процесния договор и по-конкретно – на чл. 22 от Допълнителните клаузи на същия, представен с исковата молба, за който частният касатор твърди, че е неточен, но и незаверения превод, представен с частната жалба, на който именно се позовава ищцовото дружество. Следователно, и в двете хипотези изходът на делото е един и същ – прекратяване на производството по него поради неподведомственост на спора на основание чл. 19 ГПК. Оттук и изводът, че въпросите, относими към процедурата по проверка верността на превода на релевантния за спора документ, не са обуславящи за начина, по който спорът е решен.
По отношение на втората група въпроси за приложимостта на чл. 19 ГПК, липсата на общото изискване за допускане на касационното обжалване следва от това, че решаването на същите е пряко свързано с тълкуването на чл. 22 от Допълнителните клаузи на процесния договор, т. е. с начина, по който въззивният съд е възприел конкретното доказателство и съответно с правилността на направените от него изводи. Тази преценка е част от същинската правораздавателна дейност на съда и нейната правилност е относима към основанията за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/, но не и към основанията за неговото допускане /чл. 280, ал. 1 ГПК/, в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 2078 от 14.11.2011 г. по ч. гр. д. № 3546/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: