2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
София, 02.12.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Ефремова
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 686/2010
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Р. Л. България” ООД, гр. София против определение № 2653 от 18.11.2009 г. по в. ч. т. д. № 1244/2009 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Варненски районен съд разпореждане № 22222 от 17.08.2009 г. по гр. д. № 8396/2009 г. за отхвърляне на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу “Б.” ЕООД, гр. Варна за сумата 24 604.36 евро по Договор за финансов Л. № 013902 – RF – 003 от 22.07.2008 г.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което моли за отмяната му. Счита, че съдът неправилно е приел за недоказано уведомяването на ответника “Б.” ЕООД за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор за финансов Л., като не е отчел обстоятелството, че същият се представлява от физическото лице К. Х. Б., който, в качеството си на представляващ главния длъжник “Бул К.” ЕООД, гр. Варна, е получил поканата от 30.05.2009 г. за обявяване на предсрочна изискуемост.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значим за делото процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според частния касатор, това е въпросът, свързан с приложението на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, 2 и 4 ГПК досежно механизма за връчване на съобщения на търговци и юридически лица, както и за удостоверяване връчването на лице, което представлява повече от един адресат.
Ответниците по частната касационна жалба – “Бул К.” ЕООД и “Б.” ЕООД, със седалище в гр. Варна – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на поддържаното основание по чл. 417, т. 3 ГПК срещу съдлъжника по Договор за финансов Л. № 013902 – RF – 003 от 22.07.2008 г. – “Б.” ЕООД, гр. Варна, въззивният съд е приел, че липсват доказателства същият да е бил надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по този договор в съответствие с чл. 29, ал. 4 от договора. Поради това е направен извод за отсъствие на предпоставките по чл. 418, ал. 3 ГПК.
С оглед мотивите на въззивното определение, поставеният от частния касатор въпрос се явява значим за конкретното дело, тъй като предопределя неговия изход. По отношение на този въпрос, обаче, не е осъществено специалното изискване на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – решаването му да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С. по себе си, съществуващата нова правна регламентация на гражданския процес не обосновава автоматично наличието на посоченото основание, освен ако не са касае за норми, които са неясни или противоречиви и с цел еднаквото и точното им прилагане се налага разкриване на съдържанието им по пътя на тълкуването. Тази хипотеза в случая не е налице. Освен, че са напълно ясни и поради това ненуждаещи се от тълкуване, разпоредбите на чл. 50, ал.1, 2 ГПК, касаещи връчването на призовки и съобщения на търговците и юридическите лица, не се различават от предходната процесуална уредба по чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./. Нов момент представлява само установеното в чл. 50, ал. 4 ГПК правило за връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, когато връчителят не може да намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението или призовката. Всички посочени разпоредби, обаче, са неприложими към настоящата хипотеза, тъй като преценката на съда не касае връчването на съобщения и призовки във връзка със съдебното производство, а на документ /покана, съдържаща уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост/, изпращането на която е извършено от кредитора на длъжника по повод съществуващите между тях договорни правоотношения и поради това същото не е подчинено на цитираните специални процесуални правила. Изводът на въззивната инстанция за липса на надлежно уведомяване на съдлъжника “Б.” ЕООД за обявяване на предсрочна изискуемост е резултат от обсъждане съдържанието на едно конкретно доказателство по делото – съставената от куриерската служба разписка във връзка с връчването на документа. Правилността на този извод, обаче, е въпрос, който е относим към основанията за касационен контрол по чл. 281 ГПК, а не към основанията за допускането му.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че подадената от “Р. Л. България” ООД, гр. София частна касационна жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане.
По отношение подадената от “Бул К.” ЕООД, гр. Варна частна касационна жалба вх. № 40 943 от 04.12.2009 г., следва да се отбележи, съдът не дължи произнасяне по нея, тъй като междувременно същата е върната на подателя й с влязло в сила разпореждане № 3929 от 11.06.2010 г., постановено на основание чл. 286 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2653 от 18.11.2009 г. по в. ч. т. д. № 1244/2009 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: