4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
С., 25.11.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 716/20110г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Р.-Бадева от [населено място] срещу определение № 130 от 10.06.2011 г. по т. д. № 5486/2011г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице касационна жалба срещу решение от 07.03.2011 г. по гр. д. № 9852/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В състав.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Поддържа становище, че допустимостта на касационната жалба е проверена от въззивния съд в рамките на правомощията му по чл. 285 ГПК, поради което последващата преценка от касационната инстанция е недопустима. Освен това, изразява несъгласие с извода на първия тричленен състав относно наличието на няколко обективно съединени иска, чиято цена е под установения в закона минимум, като твърди, че акцесорните претенции за лихви и разноски нямат самостоятелно битие и не следва да се третират самостоятелно. Изрично оплакване е релевирано и по отношение присъдените в производството по чл. 288 ГПК разноски в полза на ответника [фирма] с аргументи за тяхната недължимост, обоснована, от една страна, с факта, че е съобразено представено още в първоинстанционното производство пълномощно, а от друга страна – с липсата на произнасяне по съществото на делото. Според частната жалбоподателка, с присъждането на разноски на ответника тя е санкционирана за добросъвестно упражнените от нея процесуални права, изрично указани й от въззивния съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна.
За да остави без разглеждане подадената от С. Р.-Бадева от [населено място] касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от обективно съединените искове, предмет на делото, е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакцията след изменението й от ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ минимален размер – до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела. С обжалвания акт касаторката е осъдена да заплати на ответника [фирма], [населено място] сумата 650 лв. – адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Определението е частично неправилно.
Настоящият състав споделя извода за недопустимост на касационното обжалване на постановеното от Софийски градски съд решение от 07.03.2011 г. по гр. д. № 9852/2010 г. Извършената от първия тричленен състав преценка е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК. Правилно е отчетено обстоятелството, че в случая се касае за обективно съединяване на искове, поради което предвиденият в закона минимален размер на цената на иска, като условие за допустимост на касационното обжалване, следва да бъде налице за всяка от претенциите. Неоснователно, като противоречащо на закона, е становището на частната жалбоподателка, че акцесорните претенции нямат самостоятелно битие, поради което тяхната цена следва да бъде разглеждана като част от цената на иска за главницата. Макар да е обусловена от главната, акцесорната претенция е различна от нея – тя има различен предмет, произтичащ от различното й основание и петитум. Доколкото в закона липсват изрични изисквания във връзка с предявяването на иск с предмет акцесорно вземане, този иск може да бъде предявен както едновременно с главния, така и в отделно производство, т. е. за ищеца не е установено процесуално задължение за обективно съединяване на главната и на акцесорната претенции. Следователно, дори и да са предявени в едно производство, всяка от тези претенции запазва самостоятелния си характер. Оттук и изводът, че допустимостта на касационния контрол на постановеното по тях въззивно решение следва да бъде преценявана съобразно цената на всеки от обективно съединените искове, както правилно е приел и съставът на Първо търговско отделение на ВКС.
Що се отнася до преценката на въззивния съд относно обжалваемостта на постановения от него акт, същата не е обвързваща касационната инстанция. Правилността на тази преценка подлежи на задължителна проверка от ВКС, тъй като въпросът за допустимостта на касационния контрол се решава окончателно именно от съда, упражняващ този контрол.
Основателно обаче е оплакването на частната жалбоподателка във връзка с присъденото на ответника [фирма] адвокатско възнаграждение. Действително, в депозирания отговор по чл. 287 ГПК, изготвен от процесуалния пълномощник на банката – юрисконсулт Р. Г., се съдържа изрично искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Това искане обаче е направено като евентуално – „ако касационната жалба бъде преценена като допустима и бъде отхвърлена като неоснователна”. И тъй като посоченото условие не се е сбъднало – касационната жалба е преценена като недопустима и изобщо не се е стигнало до разглеждането й по същество, искането на ответника за присъждане на разноски не следва да бъде уважено. Поради това, в частта, с която касаторката е осъдена да заплати на ответната банка разноски в размер на сумата 650 лв., обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 130 от 10.06.2011 г. по т. д. № 5486/2011г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение в частта, с която С. Р.-Бадева от [населено място] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 650 лв. – адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 130 от 10.06.2011 г. по т. д. № 5486/2011г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение в останалата му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: