4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София, 24.06.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2508/2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 161 от 04.03.2013 г. по ч. т. д. № 1198/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба вх. № 11739 от 05.12.2012 г. против определение № 1025 от 14.11.2012 г. по ч. т. д. № 791/2012 г. на ВКС, Второ отделение.
Частният жалобоподател моли за отмяна на атакуваното определение с единственото съображение, че първият тричленен състав на ВКС неправилно е приел, че определенията на Разградски окръжен съд не подлежат на обжалване от всички страни в процеса, както и че всяка страна в процеса има право на жалба само в зависимост от правния си интерес. Отправя искане също за прекратяване на производството по делото предвид депозирания още през 2009 г. отказ от иска.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – счита същата за частично недопустима, респ. частично неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 31.05.2013 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
Макар в частната жалба да е посочено, че определение № 161 от 04.03.2013 г. се обжалва „изцяло”, с оглед изложените в нея съображения, настоящият състав намира, че предмет на същата е постановеното от първия тричленен състав на ВКС определение само в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна жалба, но не и в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място].
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна жалба вх. № 11739 от 05.12.2012 г. против определение № 1025 от 14.11.2012 г. по ч. т. д. № 791/2012 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, вторият тричленен състав на ВКС, Първо търговско отделение е приел, че същата е недопустима поради липса на правен интерес. Липсата на правен интерес е аргументирана с обстоятелството, че с атакуваното от [фирма] определение съдът се е произнесъл по частната касационна жалба, подадена от друга страна – [фирма]. Доколкото двете дружества нямат качеството на необходими другари, определение № 1025, постановено по частната касационна жалба на [фирма], не може да бъде обжалвано от [фирма]. Освен това, съдебният състав е отчел и междувременно настъпилото обстоятелство, изключващо правния интерес на [фирма], че с определение № 1108 от 10.12.2012 г. по ч. т. д. № 791/2012 г. на ВКС, Второ отделение е уважена подадената от това дружество частна жалба срещу определение № 118 от 28.03.2011 г. по ч. в. д. № 126/2012 г. на Варненски апелативен съд, като същото е отменено.
Определението е правилно.
Интерес от обжалване имат страните по делото, по което е постановен съдебният акт. В случая, за [фирма] липсва интерес да обжалва определение № 1025 от 14.11.2012г. по ч. т. д. № 791/2012 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. Както правилно е съобразил предходният състав на ВКС, определение № 118 от 28.03.2011 г. по ч. в. д. № 126/2012 г. на Варненски апелативен съд е било предмет на самостоятелно обжалване както от [фирма], така и от [фирма]. Тъй като посочените дружества нямат качеството на необходими другари в процеса, за всяко от тях съществува интерес да обжалва единствено акта, постановен по неговата частна касационна жалба, но не и акта, постановен по жалбата на другата страна.
Отделно от това, за [фирма] не съществува правен интерес да атакува определение № 1025 от 14.11.2012 г. по т. д. № 791/2012 г. на ВКС и предвид междувременно постановеното по същото дело определение № 1108 от 10.12.2012 г. по ч. т. д. № 791/2012 г. на ВКС, Второ отделение, с което подадената от него частна касационна жалба е уважена, т. е. целеният от това дружество правен резултат – отмяна на определение № 118 от 28.03.2011 г. по ч. в. д. № 126/2012 г. на Варненски апелативен съд – вече е постигнат.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до искането на частния жалбоподател за прекратяване на производството по предявения иск поради направен отказ, същото е извън предмета на настоящото дело и поради това не подлежи на разглеждане.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, частният жалбоподател следва да заплати на ответника [фирма] направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 300 лв., чието заплащане се установява от представения договор за правна защита и съдействие № 0150080 от 29.05.2013 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 161 от 04.03.2013 г. по ч. т. д. № 1198/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет. 10, офис 26 да заплати на [фирма], [населено място], хотел „М.”, стая 121 разноски за настоящото производство в размер на 300 /триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: