О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 05.05.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 278/2010
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Р” Е. , гр. С. против определение от 29.09.2009 г. по ч. гр. д. № 8114/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила определение от 09.06.2009 г. по гр. д. № 18502/2009 г. на Софийски районен съд, 62 състав. С това определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради неизпълнение на указанието от 21.05.2009 г. за довнасяне на държавна такса в размер на сумата 701.04 лв.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение, като твърди, че въззивният съд не е отчел обстоятелството, че неизпълнението на указанието за довнасяне на държавна такса се дължи на полученото от него неясно копие на първоинстанционното разпореждане.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според частния жалбоподател, обжалваният акт съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по частната касационна жалба – „И” ООД, гр. С. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Същата обаче не следва да бъде разгледана по същество, тъй като не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Преди всичко, необходимо е да се отбележи, че касаторът не е посочил кой, според него, е значимият за конкретното дело въпрос, нито е аргументирал становището си защо счита, че решаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Само по себе си, непосочването на въпроса е напълно достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Но дори и да се приеме, че като значим в случая е поставен процесуалноправният въпрос /а не материалноправен въпрос, както неправилно твърди частният жалбоподател/ за редовността на исковата молба, респ. за внасяне на дължимата държавна такса, касационното обжалване отново не следва да бъде допуснато. Напълно неоснователно е становището, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Приложимите към решаването на посочения въпрос правни норми – чл. 128, б.”б” и чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК – са пределно ясни и категорични и не се налага разкриване на съдържанието им по тълкувателен път. Освен това, прилагането на тези норми не поставя никакви проблеми, нито провокира противоречива съдебна практика. Ето защо, не може да се счете, че е налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 29.09.2009 г. по ч. гр. д. № 8114/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: