4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София,29.11.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3216/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] против решение № 75 от 27.03.2013 г. по в. т. д. № 50/2013 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Русенски окръжен съд решение № 153 от 15.06.2012г. по т. д. № 130/2010 г. за обявяването му в несъстоятелност на основание чл. 710 ТЗ поради неутвърждаване на предложения от него оздравителен план.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като е постановено без да са изпълнени дадените от Великотърновски апелативен съд в отменително решение № 200 от 11.07.2011 г. по в. т. д. № 149/2011 г. указания да бъде указано на длъжника да представи предварително съгласие по чл. 189, ал. 1 ДОПК на Министъра на финансите с предложения оздравителен план, а директно е взето предвид писмо изх. № 16-12-393 от 21.09.2011 г. на същия орган, съдържащо несъгласие с плана, което обаче не е съобразено с одобрения списък № 3 на допълнително предявени и приети вземания на кредитори по чл. 688, ал. 3 ТЗ, в т. ч. и вземания на Държавата.
Като относими към допускането на касационния контрол касаторът посочва въпросите: „1. Възможно ли е при повторно разглеждане на делото от второинстанционния съд да се игнорира изпълнението на неговите указания, дадени при отмяна на решение на първоинстанционния съд и да се потвърди второ по ред първоинстанционно решение, постановено при съществено нарушение на процедурните правила и 2. Възможно ли е да се приеме за валидно становище на Министъра на финансите по проект на план за оздравяване по чл. 189, ал. 1 ДОПК, което е поискано преди да бъде одобрен последния списък на приетите вземания.” По отношение на тези въпроси се поддържа, че са от значение за развитието на правото, като за първия въпрос се твърди също, че е решен в противоречие с практиката на съдилищата (решение № 741 от 05.11.2009 г. по г. д. № 1786/2008 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 957 от 05.11.2008 г. по гр. д. № 6536/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о. и определение № 690 от 12.05.2011 г. по гр. д. № 1541/2010 г. на ВКС, ІV г. о.).
Ответниците по касация – Национална агенция за приходите, [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 713, ал. 1 ТЗ, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди постановеното по реда на чл. 710 ТЗ решение на Русенски окръжен съд, с което [фирма], [населено място] е обявено в несъстоятелност, въззивният съд е счел, че достатъчно основание за прилагане на посочената разпоредба е неприемането на предложения от длъжника план за оздравяване на предприятието му от проведеното на 17.02.2011 г. Събрание на кредиторите поради липса на изрично съгласие на Министъра на финансите по чл. 189, ал. 1 ДОПК за разсрочване на публичните вземания. В тази връзка съдебният състав е съобразил депозираното от Министъра на финансите писмо изх. № 16-12-393 от 21.09.2011 г., с което е изразено изрично несъгласие с предложения оздравителен план и с оглед на него е преценил, че не е било необходимо и допустимо повторното внасяне на плана за приемане от Събранието на кредиторите, след като то вече не го е приело по посочената причина. Като неоснователно въззивният съд е счел оплакването на дружеството-въззивник, че не са изпълнени указанията на Великотърновски апелативен съд в отменително решение № 200 от 11.07.2011 г. по в. т. д. № 149/2011 г. да му бъде указано да представи предварително съгласие по чл. 189, ал. 1 ДОПК на Министъра на финансите с предложения оздравителен план. Според съдебния състав, именно предвид вече изразеното от Министъра на финансите изрично становище/несъгласие с предложения от длъжника оздравителен план, за първоинстанционния съд не е съществувало задължение да уведомява отново длъжника за необходимостта да представи съгласие на Министъра на финансите по чл. 189, ал. 1 ДОПК.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Достатъчно основание за недопускане на касационния контрол и по двата поставени въпроса е ненадлежното заявяване на поддържаното по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване. В случая, обаче, касаторът поддържа становище, че така поставените въпроси са от значение само „за развитието на правото”, без да твърди значимост на същите „и за точното прилагане на закона”, като по този начин е релевирал само част от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и затова то не следва да бъде преценявано в настоящото производство.
Недоказано е и поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да съобрази неизпълнението на указанията, дадени на първоинстанционния съд в предходно отменително въззивно решение. Представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК две решения на ВКС, постановени по реда на ГПК (отм.), а също и решение № 45 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 1541/2010 г., постановено след допуснат касационен контрол с приложеното определение № 690 от 12.05.2011г. по гр. д. № 1541/2010 г. на ВКС, ІV г. о., са неотносими към посочения въпрос, тъй като в тях е обсъждано изпълнението на указанията от въззивния съд, дадени от Върховен касационен съд, докато в случая се касае за изпълнение на указания от първоинстанционния съд, дадени в отменително решение на въззивен съд (доколко постановяването на такова изобщо е допустимо е въпрос, който не може да бъде обсъждан понастоящем). От друга страна, направената от въззивния съд преценка дали първоинстанционният съд е изпълнил тези указания, като е взел предвид относим към тях факт, настъпил след постановяване на въззивното отменително решение (изразено изрично несъгласие от Министъра на финансите), е въпрос на правилността на обжалваното решение, който е ирелевантен към предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради всички изложени съображения касационното обжалване на постановеното от Великотърновски апелативен съд решение не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 75 от 27.03.2013 г. по в. т. д. № 50/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: