8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София,04.04.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 499/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и [фирма], [населено място] срещу решение № 174 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 3130/2011 г. на Софийски апелативен съд.
С въззивното решение, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав решение № 750 от 13.07.2011 г. по т. д. № 352/2009г., предявеният от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2007г. по приватизационен договор от 13.04.2000г. е уважен за сумата 348 772.50 лв., като е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер – 349 245 лв. и изцяло е отхвърлен обективно съединеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 30 030.61 лв. – обезщетение за забава върху сумата по главния иск за периода от 22.08.2008 г. до датата на исковата молба – 17.03.2009 г.
К. Агенция за приватизация и следприватизационен контрол обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че изводът на решаващия състав за недоказаност на връчването на поканата за плащане на неустойка е в противоречие със събраните по делото доказателства и по-конкретно – че не е взето предвид известие-обратна разписка, доказващо факта на връчване на писмо изх. № 26-00-905 от 06.08.2008 г.
С въпроса за задълженията на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства е аргументирано и допускането на касационния контрол, който, според агенцията-касатор, е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ – ППВС № 1/53 г.; ППВС № 1/85 г. и решение № 93 от 06.07.2010 г. по т. д. № 808/2009 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
К. [фирма], [населено място] обжалва постановеното от Софийски апелативен съд решение в осъдителната му част с оплаквания за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, довели и до необоснованост на акта. Излага подробни съображения за неправилност на извършената от въззивния съд преценка на доказателствата по делото, относими към изпълнението на поетото с приватизационния договор задължение за поддържане на трудова заетост в размер на 45 работни места, като твърди, че липсва категоричност в изводите по отношение на значимите за спора факти. Изрично оплакване е релевирано и във връзка с тълкуването на клаузата на процесния договор, в която е установено задължението за поддържане на определена трудова заетост, като твърдението на посочения касатор е, че за точното му изпълнение е ирелевантно какво е конкретното предназначение на приватизирания обект. Като неправилно касаторът-ответник преценява и придаденото от съда значение на сключения през 2004 г. договор за наем с третото за спора лице [фирма] с предмет четири от общо петте помещения, съставляващи целия приватизиран обект, а също и на удостоверения от Столична община факт, че на адреса, на който се намира този обект, търговецът-купувач по приватизационната сделка не е заявил искане за откриване на търговски обект по реда на Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.
Допускането на касационното обжалване на атакуваната от [фирма], [населено място] част на въззивното решение се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на следните въпроси: „1. Постановеното съдебно решение подлежи ли на отмяна в случай, че при събрани разноречиви доказателства съдът не е мотивирал конкретно, точно и ясно кое приема за установено относно фактическите положения, както и че базирайки се не на възникнали у него съмнения, а на конкретни доказателства, не е дал поне кратък отговор на най-важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото; 2. Може ли кредиторът да претендира неустойка при недоказано неизпълнение на договорното задължение, за което последната е уговорена; 3. Представлява ли изпълнение на задължението по приватизационния договор за поддържане на определен средносписъчен състав наличието на валидно сключени договори и допълнителни споразумения към тях, плащането на трудови възнаграждения и социални осигуровки, наличието на първични счетоводни документи в съответствие с Методиката за определяне на средносписъчния състав съгласно Инструкция за списъчния и средносписъчния състав на персонала, утвърдена от Ц. със заповед № 68/14.07.1974 г. на Председателя на Ц.; 4. При наличие на обективни причини за използване в цялост на приватизирания обект, а само на една част от него, поради причини от архитектурен и конструктивен характер, които не позволяват премахването на отделните стени между петте помещения, поради обстоятелството, че в същите има носещи конструкции, премахването на които застрашава целостта на двете жилищни сгради, между които е разположен търговският обект, работата на заетия персонал само в едното от петте помещения представлява ли пречка за изпълнение на договорния ангажимент; 5. Следва ли едната страна по приватизационния договор да понася негативните последици, каквито безспорно са начислените неустойки, от неизпълнени задължения на другата страна с оглед разпоредбата на чл. 63 ЗЗД във връзка с чл. 22б, ал. 3 ЗПСК и чл. 6, т. 1 и т. 2 от У. правилник на АПСПК; 6. Може ли да говорим за прекомерност на неустойката по един приватизационен договор с оглед направеното от ответника възражение за намаляването й поради прекомерност.”
Като относима към тези въпроси практика са посочени съответно: по въпрос № 1 – ППВС № 1/53 г. и решение № 93 от 06.07.2010 г. по т. д. № 808/2009 г. на ВКС, І т. о.; по въпрос № 2 – решение № 1051 от 22.11.2004 г. по т. д. № 176/2004 г. на ВКС, ІІ т. о.; по въпрос № 3 – решение № 898 от 20.12.2007 г. по т. д. № 494/2008 г. на ІІ т. о.; по въпрос № 4 – решение от 02.05.2006 г. по т. д. № 637/2005 г. на ІІ т. о.и по въпроси № 5 и № 6 – Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да уважи предявения от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 348 772.50 лв., въззивният съд е приел за доказано цялостно неизпълнение на поетото с процесния приватизационен договор задължение по програмата за трудова заетост за 2007 г. Решаващият състав е взел предвид всички представени от ответника-купувач по приватизационната сделка доказателства – трудови договори, допълнителни споразумения към тях, отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за 2007 г., ведомост за заплати, форма 76 – Таблица за отчитане явяването и неявяването на работа, дневник на счетоводна сметка 604 „Разходи за заплати” и на счетоводна сметка № 605 „Разходи за осигуровки”, както и оборотна ведомост, но е счел, че същите не установяват твърдението на търговеца за поддържани работни места именно в приватизирания обект. Този извод е аргументиран с това, че: с представените 34 броя трудови договори ответникът е възложил на лицата по тях да изпълняват длъжности на пълно работно време в обект супермаркет „Е.”, без да е конкретизиран адресът на обекта; с представените 34 броя допълнителни споразумения от м. януари и февруари към тези трудови договори е извършена промяна на мястото на работа на същите лица и за ново място на работа е посочен приватизираният обект супермаркет „Е.”, като с 33 от тях на 02.01.2007 г. са сключени нови допълнителни споразумения отново за промяна на мястото на работа в посочения обект; още през 2004 г. четири от помещенията на приватизирания обект са предоставени под наем на трето лице – [фирма], като ответникът е запазил за ползване от него само едно помещение с площ от 57.79 кв. метра, използвано, според показанията на разпитания във въззивното производство свидетел, за склад. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля, че през процесната 2007 г. в това помещение са работели на смени 45 човека, от една страна – поради това, че площта на помещението не позволява заетостта на такъв брой лица, а от друга страна – поради това, че по-голямата част от длъжностите на лицата, подписали допълнителните споразумения за смята на местоработата, предполагат трудови функции, несъвместими с предназначението на обекта като склад. Отчетена е и липсата на изпратено уведомление за изменението на трудовите договори до съответната териториална дирекция на Национална агенция за приходите съгласно чл. 62, ал. 3 КТ. По тези съображения решаващият състав е стигнал до заключението за предприети от ответника привидни, а не фактически действия за създаване на работни места на обекта и привидно изпълнение на поетото с договора задължение за поддържане на трудова заетост, като през процесния период е поддържал общо 52 броя работни места, но не конкретно в приватизирания обект, а във всички свои обекти, което не съответства на целите на сключения договор – приватизираният недвижим имот да бъде обособен и да функционира като търговски обект, в който да бъде осигурена работа на 45 лица.
Поради това, че не е заявено своевременно, въззивният съд е счел, че не подлежи на обсъждане възражението на търговеца за наличие на обективни причини за неизпълнението поради невъзможност технически и правно петте помещения да се обединят в един търговски обект. Отделно от това, обаче, е преценил същото и за недоказано.
По отношение на възражението за прекомерност на неустойката, решаващият състав е приел, че макар и допустимо съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, същото е неоснователно, като в тази връзка се е позовал на компенсаторния характер на уговорената неустойка, на особеностите на приватизационната сделка, с оглед спецификата и целите на същата, и на вида на неизпълненото задължение.
Независимо от основателността на претенцията за неустойка, въззивният съд е отхвърлил изцяло акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава за периода от 22.08.2008г. до датата на завеждане на исковата молба – 17.03.2009 г., тъй като е счел за недоказано получаването от ответника на писмо изх. № 26-00-905 от 06.08.2008 г., с което същият е уведомен за начислената неустойка и е поканен да я заплати.
С оглед мотивите на обжалваното решение, настоящият състав намира следното:
По касационната жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол:
Същата не следва да бъде допусната до разглеждане. Поставеният от агенцията-касатор процесуалноправен въпрос не покрива изискването да е обуславящ изхода на конкретното дело по смисъла, разяснен в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като по своята същност този въпрос представлява оплакване за допуснато процесуално нарушение, което е едно от основанията за неправилност и съответно за касиране на въззивния акт /чл. 281, т. 3 ГПК/, но не може да бъде разглеждано едновременно и като основание за допускане на касационния контрол /чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Освен това, не може да се счете, че е налице твърдяното от касатора противоречие със задължителната практика на ВКС. Видно от мотивите на постановеното от Софийски апелативен съд решение, при преценката относно настъпването на изискуемостта на вземането за неустойка решаващият състав, в съответствие със задълженията си на инстанция по съществото на спора, е взел предвид и е обсъдил наличните по делото и релевантни доказателства и по-точно – представеното от ищеца писмо изх. № 26-00-905 от 06.08.2008 г., съдържащо покана за плащане на определената неустойка. Доколкото цитираното от касатора известие-обратна разписка за доставяне на писмото липсва по делото (такъв документ само е цитиран като приложение към исковата молба), то необсъждането на същото от въззивния съд не може да бъде преценено като неизпълнение на задължението му по чл. 235 ГПК и съответно не обосновава твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС.
По касационната жалба на [фирма], [населено място]:
Подадената от този касатор жалба също не следва да бъде допусната до разглеждане поради отсъствие на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Начинът, по който са формулирани заявените като значими за делото въпроси, сочи категорично, че отговорът на същите предпоставя преценка на конкретните факти и доказателства по спора – дейност, която е предоставена изцяло в правораздавателната компетентност на решаващия съд и е относима към правилността на изградените въз основа на тях фактически и правни изводи. При постановяване на обжалвания акт Софийски апелативен съд е подложил на задълбочен анализ всички представени доказателства, имащи отношение към изпълнението на задължението на купувача във връзка с програмата за трудова заетост за спорната 2007 година, като е посочил конкретно защо приема, че същите не установяват твърдението на ответника за надлежно изпълнение на това задължение. Обосноваността на изводите, до които е достигнал въззивният съд, е въпрос, който може да бъде решен единствено при разглеждане на касационната жалба в производството по чл. 290 и сл. ГПК, но не и в производството по чл. 288 ГПК, тъй като необосноваността е едно от основанията за касиране на въззивните решения /чл. 281, т. 3 ГПК/, а те са различни от основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/, както изрично е подчертано в цитираното по-горе тълкувателно решение. Това се отнася в пълна степен и за преценката относно предпоставките на намаляване на уговорената неустойка поради прекомерност.
Що се отнася до въпроса за наличието на обективни причини за неизпълнението, същият няма обуславящ характер и поради това, че по него липсва произнасяне в обжалвания акт. Както е посочено и от решаващия състав, доколкото това възражение за освобождаване на длъжника от отговорност за неизпълнението не е релевирано своевременно в предвидения в закона преклузивен срок, то същото не е част от спорния предмет и поради това не подлежи на обсъждане.
Освен че не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поставените от касатора-едноличен търговец въпроси не биха могли да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като не е доказано твърдението за решаването им в противоречие с практиката на ВКС. За да е налице такова противоречие, необходимо е сравняваните съдебни актове да касаят аналогични случаи. Видно от представените от посочения касатор решения на касационната инстанция, същите са постановени при съвсем различни факти и доказателства от тези по настоящото дело. Следователно, при липсата на аналогичност на разглежданите хипотези, не може да се направи извод за противоречие на обжалваното решение с приложената практика и съответно – не е налице поддържаното основание за допускане на касационния контрол.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото на страните не се дължат направените за настоящото производство разноски.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 174 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 3130/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: