4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
София, 21.12.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 501/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция “Д. резерв и военновременни запаси”, гр. София срещу решение от 16.02.2010 г. по гр. д. № 2984/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Благоевградски окръжен съд решение № 60 от 21.05.2009г. по гр. д. № 62/2008 г. С първоинстанционния акт изцяло са отхвърлени предявените от Държавна агенция “Д. резерв и военновременни запаси”, гр. София срещу [заличено наименование на фирма], гр. Г. Д. обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 250 ЗЗД за сумата 37 234.80 лв. – обезщетение за неизпълнение на договор за съхранение на държавни резерви и военновременни запаси от 08.12.2006 г. и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 723.48 лв. – неустойка по същия договор.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и че е необосновано. Според касатора, съдът неправилно е приел, че допуснатото в първоинстанционното производство нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизпращане на препис от отговора на исковата молба на ищеца, впоследствие е било санирано. Подробни съображения са развити и във връзка с изводите по съществото на спора с твърдението, че същите са направени без да са обсъдени всички представени по делото доказателства, относими към съхранението на процесните материали.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. С оглед изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и съобразно правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав счита, че поставените от касатора въпроси следва да бъдат уточнени, съответно: 1. – съществува ли задължение за съда да изпрати препис от отговора на исковата молба и доказателствата към него на ищеца и какви са последиците от неизпълнение на това задължение и 2. – представляват ли ведомостите за движение на съхраняваните материали доказателство за предаването на материалите. По отношение и на двата въпроса касаторът твърди, че са решавани противоречиво от съдилищата, а по отношение на първия въпрос – че е от значение също за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [заличено наименование на фирма], гр. Г. Д. – счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, както и че депозираната срещу него жалба е неоснователна. Съображения в подкрепа на заявеното становище са развити в писмен отговор от 20.05.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Държавна агенция „Д. резерв и военновременни запаси” срещу [заличено наименование на фирма], гр. Г. Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение и неустойка за неизпълнение на договор за влог на военно временни запаси от 08.12.2006 г., въззивният съд е приел, че не е доказано реално предаване на процесните материали на ответното дружество. Този извод е обоснован с непредставянето на изрично уговорените от страните в чл. 1 и чл. 2 от договора документи – „ведомост за движение на наличните стоки и материали” и „приемателен акт по образец съгласно Н.”, нито на друг протокол или документ, от който би могло да се установи какви точно стоки по вид, обем и стойност са предадени на ответника по повод конкретния договор. Като неоснователни са преценени и всички оплаквания на агенцията-въззивник за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение неизпращането на препис от отговора на исковата молба на ищеца решаващият състав е приел, че това е пропуск, който впоследствие е преодолян, тъй като съдът е предоставил на ищеца препис от отговора и му е дал възможност да направи всички свои искания и възражения във връзка с него. Отчетено е обстоятелството, че първоинстанционното производство се е развило в осем открити съдебни заседания, в които ищецът е разполагал с процесуалната възможност да наведе доводи, да направи искания и да представи доказателства.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на първия въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият касае дейността на първоинстанционния, а не на въззивния съд. Доколкото предмет на касационния контрол е единствено дейността на въззивната инстанция, то именно към нея следва да са относими и въпросите, с оглед на които се извършва преценката за допускане на касационното обжалване. Допуснатите от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила са предмет на въззивната проверка, като в рамките на същата тези нарушения следва не само да бъдат констатирани, но и отстранени. Поради липсата на общата предпоставка, не подлежат на обсъждане поддържаните по отношение на посочения въпрос основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Независимо от значимостта му за конкретното дело, другият поставен въпрос – за доказателственото значение на ведомостите за движение на съхраняваните материали по отношение предаването на материалите на съхранителя – също не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като не е доказано заявеното във връзка с него основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Единственото представено от касатора съдебно решение в подкрепа на твърдението му за противоречиво решаване на въпроса не съдържа данни да е влязло в сила, поради което и в съответствие с указанията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСТК на ВКС същото не следва да бъде обсъждано.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на сумата 1000 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.05.2010 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 16.02.2010 г. по гр. д. № 2984/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Държавна агенция “Д. резерв и военновременни запаси”, гр. София да заплати на [заличено наименование на фирма], гр. Г. Д. направените по делото разноски в размер на сумата 1000 /хиляда/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: