5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
С.,12.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 252/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. К. Г. от [населено място] срещу решение № 207 от 02.12.2010 г. по в. т. д. № 288/2010 г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 93 от 08.03.2010 г. по т. д. № 1004/2007 г. в обжалваната му осъдителна част, е отхвърлен предявеният от касатора Ц. К. Г. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 56 500 евро – обезщетение за претърпени вреди от пълно неизпълнение на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 29.10.2004 г.
К. поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и моли за обезсилването му с твърдението, че въззивният съд е излязъл извън рамките на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и е разгледал друг спор – за обезщетяване на некоректния виновен обещател по процесния предварителен договор, погрешно прилагайки чл. 107 ЗЗД. При условията на евентуалност в касационната жалба се релевират оплаквания и за неправилност на въззивния акт поради допуснато нарушение на чл. 188, ал. 3 ГПК/отм./, изразяващо се в съобразяването на факти и обстоятелства, настъпили след предявяване на иска и без отношение към спорния предмет. Според касатора, въззивната инстанция необосновано е счела, че сключената между страните с нотариален акт № 183/2008 г. от 28.11.2008 г. сделка за продажба на 10 кв. м. идеални части от дворно място в [населено място], [улица] във връзка със съществуващото между тях правоотношение, породено от процесния предварителен договор и с оглед на нея е преценила, че искът за присъждане на обезщетение за пълното му неизпълнение е неоснователен. В тази връзка е изразено несъгласие с извода, че посочената продажба представлява предварителни действия по новиране задължението на дружеството по предварителния договор и доколкото ищецът не се е отказал от по-нататъшното изпълнение на длъжника, то не може да претендира компенсаторно обезщетение за неизпълнението.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания. Като значими за делото са посочени въпросите: 1. Допустимо ли е съдът да се произнася по друг иск, а не по предявения; 2. Допустимо ли е съдът да приема, че са налице предварителни действия /начало/ за новиране, след като новацията не е оформена по надлежния ред; 3. Необходимо ли е кредиторът да се откаже от изпълнението на другата страна, за да има право да иска обезщетение. По отношение на всички въпроси се поддържа, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по отношение на първия и третия въпрос – че са решени в противоречие със съдебната практика, съответно – по първия въпрос: решение № 426 от 22.05.2009 г. по гр. д. № 1825/2008 г. на ІV г. о.; решение № 513 от 25.05.2009 г. по гр. д. № 1246/2008 г. на І г. о.; решение № 771 от 23.04.2004 г. по гр. д. № 88/2003 г. на ІV г. о.; решение № 1408 от 27.11.2008 г. по гр. д. № 6112/2007 г. на V г. о.; решение от 09.12.2004 г. по гр. д. № 2109/2003 г. на ІІ т. о., а по третия въпрос: решение № 75 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 2043/2008 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 361 от 28.12.2006 г. по в. гр. т. д. № 522/2006 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК по съображения, изложени в писмен отговор от 08.02.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционния акт в обжалваната му част, с която дружеството-ответник е осъдено да заплати на касатора Ц. К. Г. сумата 56 500 евро – обезщетение за неизпълнение на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 29.10.2004 г., въззивният съд е приел, че независимо от безспорния факт на неизпълнението от страна на търговското дружество, предпоставките на чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за ангажиране отговорността му за обезщетение не са налице. Този извод е направен с оглед настъпилия в хода на делото нов факт, а именно – сключването на договор от 28.11.2008 г., по силата на който [фирма] е продал на ищеца Ц. Г. 10 кв. м. идеални части от дворно място в [населено място], който факт е преценен като релевантен за спора съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./. Предвид дадените от страните обяснения във въззивното производство, решаващият състав е счел, че посочената сделка следва да бъде разглеждана като продължение на процесния предварителен договор и че е сключена с цел подновяване задължението на ответника поради виновната му невъзможност да престира по първата сделка /продажба на апартамента, предмет на предварителния договор/. Поради липсата на конкретизация на предмета на втората сделка, т. е. какъв обект ще получи ищецът вместо договорения по предварителния договор, съдът е преценил същата като предприемане на предварителни действия по новиране на задължението на ответника. Доколкото обаче страната-длъжник е престирала по тази сделка – прехвърлила е идеални части от дворното място, върху което се строи сграда и на основание чл. 92 ЗС страната-кредитор /ищецът/ ще получи срещу тази престация съразмерна на идеалните части от дворното място имотна облага от всичко, което ще се построи върху мястото, въззивният съд е приел, че липсата на отказ от кредитора от това изпълнение /чрез обратно прехвърляне на дружеството на продадените му идеални части/ е пречка за присъждане на обезщетение по реда на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и предявеният иск е неоснователен.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси са значими за конкретното дело, с което е изпълнено общото условие на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на същите, обаче, не са осъществени допълнителните изисквания на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
На първо място, неоснователно е твърдението за недопустимост на въззивния акт поради произнасянето по непредявен иск. Видно от мотивите на обжалваното решение, решаващият състав е преценявал наличието на предпоставките за присъждане на обезщетение, визирани именно в чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, т. е. за присъждане на компенсаторно обезщетение за пълно неизпълнение на сключения между страните предварителен договор. Съобразяването в тази връзка на настъпилия в хода на процеса нов юридически факт – сключването на договора за продажба от 28.11.2008 г. и квалифицирането му като предварителни действия по новиране на съществуващото между страните правоотношение – не представлява произнасяне по непредявен иск. Поради това, не може да се счете, че е налице противоречие на постановеното от Варненски апелативен съд решение с представената от касатора практика на ВКС, в която, при факти и обстоятелства, различни от тези по настоящото дело, е приета недопустимост на атакуваните решения поради разглеждането на непредявен иск. Съществуването на единна и непротиворечива практика /в т. ч. и постановена по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК/ по въпроса за недопустимостта на решението, когато съдът е разгледал непредявен иск, обуславя отсъствие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по същия въпрос.
Липсва противоречие между въззивното решение и цитираната съдебна практика и по въпроса необходимо ли е кредиторът да се откаже от изпълнението на другата страна, за да има право да иска обезщетение. И двете съдебни решения, на които се позовава касаторът – решение № 75 от 09.03.2010 г. по гр. д. № 2043/2008 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 361 от 28.12.2006 г. по в. гр. т. д. № 522/2006 г. на Великотърновски апелативен съд – не съдържат произнасяне по така поставения въпрос: в решението на ВКС спорен е бил въпросът какъв следва да бъде обемът на изпълнението от страна на строителя по договора за изработка, като същият е разрешен чрез тълкуване клаузите на конкретния договор в съответствие с изискванията на чл. 20 ЗЗД, а решението на Великотърновски апелативен съд касае хипотеза, при която обезщетението по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е претендирано след като договорът между страните е бил развален. Следователно, и двата посочени случая са напълно различни от настоящия, поради което не би могло да се приеме, че постановените по тях решения са относими към преценката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
На последно място, касационният контрол не може да бъде допуснат и по въпроса, свързан с приложимостта на чл. 107 ЗЗД. От една страна, доколкото въззивният съд не е приел наличието на новация в отношенията между страните, то посочената норма не е от значение за решаването на правния спор. От друга страна, тази норма е достатъчно ясна и по приложението й съществува съдебна практика, което изключва наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Що се отнася до дадената от съда квалификация на сключения между страните договор за продажба от 28.11.2008 г. като „предварителни действия за новиране на задължението на ответника”, същата не може да бъде отнесена към разпоредбата на чл. 107 ЗЗД. Тази преценка е част от решаващата дейност на съда по обсъждане на доказателствата по делото и изцяло в неговите правомощия, като правилността на същата е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 207 от 02.12.2010 г. по в. т. д. № 288/2010 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: