3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София, 27.02.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 283/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу решение № 1916 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 2985/2011 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-7 състав решение от 11.07.2011 г. по гр. д. № 6558/2010 г., предявеният от Р. Т. Бозова от [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 11.08.2009 г. е уважен допълнително за сумата 60 000 лв.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост с твърдението, че размерът на присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишен, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.
Определянето на размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди съобразно установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост е въпросът, с който е аргументирано и допускането на касационното обжалване. Според касатора, този въпрос се решава противоречиво в практиката и поради това е необходимо произнасяне на Върховен касационен съд с цел актуализирането и уеднаквяването й.
Ответницата по касация – Р. Т. Бозова от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмено възражение от 30.03.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да постанови частична отмяна на първоинстанционното решение и да присъди на ищцата Р. Т. Бозова от [населено място] допълнително обезщетение от 60 000 лв. за неимуществени вреди от настъпилото на 11.08.2009 г. пътно-транспортно произшествие, въззивният съд е приел, че с оглед конкретните доказателства по делото справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД представлява сумата 80 000 лв., а не присъдената от първостепенния съд сума 20 000 лв. Като обстоятелства, релевантни за преценката относно размера на претърпените от ищцата вреди, решаващият състав е взел предвид: вида, сложността и последиците от травматичното увреждане – раздалечаване на лонното счленение, водещо до разтягане на свързващите двете срамни кости меки връзки и правещо невъзможно раждането по естествен път; интензивността на болките и страданията, произтичаща от характера на увреждането; голямата продължителност на възстановителния период – повече от 10 месеца, преминал през различни етапи – от пълно обездвижване, през придвижване в инвалидна количка и накрая с патерици; битовите и социални ограничения, които ищцата е понесла през продължителния период на обездвижване, през който не е могла да се обслужва сама и разчитала изцяло на чужда помощ; получения в резултат от увреждането емоционален срив. Освен това, въззивната инстанция е отчела и трайните последици от травмата за ищцата, свързани с невъзможността да свива в пълен обем левия си крак и с нарушената й стойка, което затруднява движението й и й причинява болка.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на поставения въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обуславящ изхода на конкретното дело. Този въпрос е относим изцяло към правилността на обжалвания акт, което е в противоречие с изискванията на задължителната съдебна практика по допускане на касационния контрол. Съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, какъвто именно е настоящият случай.
Независимо от това, следва да се отбележи, че по отношение на поставения въпрос не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. От една страна, твърдението за противоречие в съдебната практика е недоказано, тъй като, доколкото не съдържат данни да са влезли в сила, представените от касатора първоинстанционни решения не представляват „практика на съдилищата” по смисъла на т. 3 от цитираното тълкувателно решение. От друга страна, по поставения въпрос е налице и задължителна съдебна практика. Такава практика представлява както цитираното от самия касатор ППВС № 4/68 г., така и множеството решения на Върховен касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които са дадени и допълнителни разяснения относно прилагането на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо, не може да се счете, че е налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационния контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1916 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 2985/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: