4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
С., 10.05.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 829/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Г. от [населено място], Област Стара З. срещу решение № 194 от 03.05.2011 г. по в. гр. д. № 303/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Пазарджишки районен съд решение № 66 от 31.01.2011 г. по гр. д. № 632/2008 г. в осъдителната му част за сумата 8 677.50 лв., са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] и срещу К. И. Я. от [населено място], съединени при условията на евентуалност, искове с правно основание съответно чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 19.10.2006г. в размер на посочената сума.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. К. определя като необоснован извода на решаващия състав за липса на доказателства, установяващи настъпването на вреди за него /намаление на имуществото му/, доколкото представените документи отразяват плащане на претендираните суми, извършено от трето лице – П. Г. /син на касатора и негов пълномощник/. В тази връзка се твърди, че въззивната инстанция не е отчела реалностите в България, изразяващи се в нормалните взаимоотношения между баща и син, при които житейски логично е, поради възрастта на ищеца към датата на ПТП /74 години/, синът да е действал от името и за сметка на своя баща при извършване на плащанията за лечението, а впоследствие и за погребението на пострадалото при произшествието лице П. Андонофф.
Като съществен процесуално-правен въпрос, обосноваващ допускане на касационното обжалване в касационната жалба касаторът е посочил въпроса: ”Могат ли да се приемат за установени фактите и обстоятелствата, които са признати пред съда, включително и в писмен вид с исковата молба, от лице, участващо в процеса като представител по чл. 32, т. 2 ГПК и касаещи отношенията между представителя и страната”. По отношение на този въпрос се поддържа, че е „от значение за развитие на правото”. Отделно от това, е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът застъпва становище, че при посоченото от него касационно основание „необоснованост” е невъзможно да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, като същевременно обаче твърди наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за частична недопустимост на касационната жалба и за недопускане на касационното обжалване, съображения за което е изложил в писмен отговор от 13.06.2011 г.
Ответникът по касация – К. И. Я. от [населено място] – не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. С оглед размера на исковата сума /11 089 лв./ и доколкото със същата се съизмерява една, а не множество претенции за присъждане на обезщетение за вреди, направеното от ответния застраховател възражение за частична недопустимост на жалбата е неоснователно.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли както главния иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен от А. Д. Г. от [населено място], Област Стара З. срещу [фирма], [населено място], така и евентуалния иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен срещу К. И. Я. от [населено място], за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от настъпилото на 19.10.2006 г. ПТП, изразяващи се в разходите за заплащане на лечението на пострадалото при това произшествие лице П. Андонофф, а впоследствие – за транспортирането и погребението му в Германия, въззивният съд е приел, че в случая не е доказан един от елементите на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, а именно – настъпването на твърдяната имуществена вреда за ищеца А. Д. Г.. Този извод е направен с оглед събраните по делото писмени доказателства, установяващи, че всички плащания във връзка с лечението, транспортирането до Германия и погребението на пострадалия при процесното ПТП П. Андонофф са направени не от ищеца, а от неговия син П. А. Г., като е отчетена липсата на преки доказателства последният да е действал от името и за сметка на своя баща, т. е. да е налице упълномощаване за тези действия. Въззивната инстанция не е споделила изразеното от първоинстанционния съд в тази връзка разбиране, че подобно действие съответства на логиката на събитията и на взаимоотношенията баща-син в България.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора процесуално-правен въпрос е значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК като обуславящ изхода му, но по отношение на него не са осъществени поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва позоваване на задължителна съдебна практика, нито такава е служебно известна на настоящия състав, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се явява недоказано. От друга страна, касационният контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като същото не е надлежно заявено. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване, докато в случая с твърдението си, че поставеният от него въпрос е „от значение за развитие на правото” касаторът поддържа само част от това основание.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 194 от 03.05.2011 г. по в. гр. д. № 303/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: