4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
С., 17.02.2011 година
Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 609/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. К. от[населено място] срещу решение № 360 от 17.03.2010 г. по в. гр. д. № 50/2010 г. на П. апелативен съд. С обжалвания акт е обезсилено постановеното от К. окръжен съд решение № 148 от 09.11.2009 г. по т. д. № 131/2009 г. и е прекратено производството по предявените от Р. Т. К. от[населено място] срещу [фирма],[населено място] искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в същото дружество от 09.04.2009 г. и от 23.04.2009 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие със закона и необоснованост. Изложени са подробни аргументи срещу направения в него извод за липса на активна процесуалноправна легитимация на ищеца по предявения иск по чл. 74 ТЗ, предвид обстоятелството, че към момента на вземането на атакуваните решения същият не е бил съдружник в ответното дружество. Според касатора, постановеното по т. д. № 25/2009 г. на К. окръжен съд съдебно решение, с което е отменено изключването му като съдружник с решение на Общото събрание от 30.10.2008 г., действа занапред само по отношение на третите добросъвестни лица по смисъла на чл. 9 и чл. 10 ЗТР, каквото качество съдружниците в дружеството не притежават. Поради това, касаторът счита, че решението за изключването му като съдружник не е произвело действие по отношение на останалите съдружници и за него съществува правен интерес от атакуване на решенията на Общото събрание, взети в периода от изключването му като съдружник до отмяната на изключването му. В касационната жалба е релевирано и оплакване, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви по спора, като не е обсъдил подробно развитите от ищеца съображения за наличието на активна процесуална легитимация по иска.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е заявил като значими за делото въпросите: дали съдружниците в дружеството са трети добросъвестни лица по смисъла на чл. 9, ал. 2 и чл. 10 ЗТР и дали спрямо тях влязлото в сила решение за отмяна решение на Общото събрание за изключване на съдружник има действие само занапред и съответно активно легитимиран ли е изключеният съдружник да предяви искове за отмяна на решения на Общото събрание на дружеството, взети в интервала между решението за изключването му и отмяната на това решение с влязъл в сила съдебен акт.
Ответникът по касация – [фирма],[населено място] – не заявява становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по предявените от Р. Т. К. от[населено място] срещу [фирма],[населено място] искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в това дружество от 09.04.2009 г. и от 23.04.2009 г., въззивният съд е счел същото за недопустимо. Този извод е направен, с оглед обстоятелството, че към момента на вземане на атакуваните решения /09.04.2009 г. и 23.04.2009 г./, а също и към датата на подаване на исковата молба 30.04.2009 г., ищецът не е бил съдружник в ответното дружество, тъй като е бил изключен с решение на Общото събрание от 30.10.2008 г. Отмяната на това решение, извършена с постановеното от К. окръжен съд решение по т. д. № 25/2009 г., водеща до придобиване качеството на съдружник от ищеца Р. К., е преценена от съда като ирелевантна по отношение активната процесуалноправна легитимация по предявените искове. В тази насока е прието, че промените в членственото правоотношение на ищеца, настъпили след вземането на атакуваните решения, не създават за същия права да иска отмяна на тези решения по реда на чл. 74 ТЗ.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за значимост за изхода на конкретното дело, но по отношение на тях не е осъществено нито едно от поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
На първо място, недоказано е твърдението за противоречие в съдебната практика по въпроса за действието на решението за отмяна на изключването на съдружника. От представените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове “практика на съдилищата” по смисъла на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2001 г. на ОСГТК на ВКС представлява само решението на ВКС /решение № 81 от 26.02.2007 г. по т. д. № 556/2006 г. на І т. о./, докато останалите актове /две определения на П. апелативен съд/ не притежават такъв характер. Застъпеното във въззивното решение становище относно действието занапред на съдебното решение, с което е уважен иск по чл. 74 ТЗ, не се различава от становището в цитираното решение на ВКС. Поради това, не може да се приеме за доказано твърдяното от касатора противоречие в практиката по този въпрос. Нещо повече, по поставените от касатора въпроси изобщо не би могло да има противоречие в практиката, предвид обстоятелството, че същите са решени по задължителен за съдилищата начин. В т. ІІІ на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС е указано, че постановеното по реда на чл. 74 ТЗ решение за отмяна на решенията на Общото събрание има действие занапред, каквото е действието и на заличаването на вписаното обстоятелство по реда на чл. 498 ГПК /отм./. Доколкото в цитираната задължителна практика не е проведено изрично разграничение за действието на съдебното решение по отношение на съдружниците и на всички останали лица, следва да се приеме, че дадените от ВКС разрешения се отнасят за всички, т. е. липсва основание по отношение на съдружниците съдебното решение да има обратно действие. Недопустимостта съдружникът да атакува решение на Общото събрание на дружеството, взето след като неговото членствено правоотношение вече е прекратено, е посочена изрично и в практика, създадена след влизането в сила на сега действащия Граждански процесуален кодекс и имаща задължителен характер съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – решение № 128 от 19.1.12009 г. по т. д. № 269/2009 г. на І т. о. и решение № 46 от 22.04.2010 г по т. д. № 500/2009 г. на ІІ т. о.
Поради наличието на цитираната задължителна практика по поставените въпроси, на която въззивното решение не противоречи, касационното обжалване на същото не може да бъде допуснато и на второто поддържано от касатора основание – това по чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 360 от 17.03.2010 г. по в. гр. д. № 50/2010 г. на П. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: