2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
София, 21.11.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2279/2014 г.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид съдържащите се в исковата молба твърдения и изложените от ответника съображения в представения писмен отговор от 27.10.2014 г., намира, че същата е допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество. Основателно е искането на ищцата за приемане на представените с исковата молба писмени доказателства. Не следва обаче да бъде допуснат поисканият от нея свидетел предвид недопустимостта на гласни доказателства за установяване на твърдяния факт. Поради това и на основание чл. 140 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, подробно описани в същата.
ПРИЕМА изпратеното с писмо изх. № 18-45-2013 от 16.10.2014г. в.а.д. № 45/2013 г. по описа на Търговски Арбитражен Съд при Национална Юридическа Фондация.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Д. К. С. за допускане на гласни доказателства.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по чл. 146, ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно съединени искове от Д. К. С. от [населено място], [община], Област Велико Т. срещу А. П. К. от [населено място] с правно основание чл. 47, т. 3, пр. 2, т. 4 и т. 5 ЗМТА за отмяна на решение от 24.03.2014 г., постановено по в. а. д. № 45/2013 г. на Търговски Арбитражен Съд при Национална Юридическа Фондация.
Искането за отмяна на атакуваното арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищцата, че не е била надлежно уведомена за образуваното срещу нея арбитражно производство, което е довело до невъзможността й за участие в същото – за депозиране на писмен отговор; за оспорване компетентността на съда; за представяне на доказателства; за избор на арбитър и др. Релевирано е също изрично оплакване за неизпращане на препис от исковата молба и доказателствата, за неуведомяване за избор на арбитър и за непризоваване за арбитражните заседания. С доводите за допуснато нарушение на императивни правни норми, свързани с участието на страните в арбитражния процес, е аргументирано и основанието по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА – противоречие на арбитражния акт на обществения ред на Република България. Освен това, според ищцата, арбитражният съд е разрешил спор, непредвиден в арбитражното споразумение (отменително основание по чл. 47, т. 5 ЗМТА), тъй като претенцията за неоснователно обогатяване, каквато именно е предявена от ищеца А. П. К. и е разгледана от АС при БТПП, не е включена в обхвата на арбитражната клауза.
Ответникът – А. П. К. от [населено място] – оспорва исковете като неоснователни по съображения, изложени подробно в писмен отговор от 27.10.2014 г.
С оглед характера на предявените искове и заявените от страните становища, на същите не следва да бъдат давани допълнителни указания по чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК във връзка с разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за , за когато да се призоват страните, като на същите се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: