3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 11.03.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1271/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното от Варненски апелативен съд определение № 493 от 09.10.2012 г. по в. т. д. № 560/2012 г. в частта, с която е допуснато допълнително обезпечение на предявените от Ч. К. Н. и М. Н. – граждани на Обединено Кралство на Великобритания и С. И. срещу дружеството-частен жалбоподател /въззивник в производството пред Варненски апелативен съд/ искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 86 680.62 евро, равностойна на 169 532.55 лв. – платена по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 10.07.2006 г. и сумата 693.12 евро /част от сумата 61 263.30 евро/ – неустойка, чрез налагане на запор върху притежаваните от [фирма], [населено място] 1 700 дяла от капитала на [фирма], [населено място] от по 100 лв. всеки, на обща стойност 170 000 лв.
В частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно, с твърдението, че събраните по делото доказателства не установяват вероятна основателност на предявените искове; че не е налице обезпечителна нужда, предвид наличието на достатъчно активи на търговското дружество и поради неопределяне на парична гаранция.
Ответниците по частната жалба – Чандраканти Кусумлата Наваратне и Мохоталаладж Наваратне – граждани на Обединено Кралство на Великобритания и С. И. – молят за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 22.01.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да допусне допълнително обезпечение на предявените от Ч. К. Н. и М.Н.– граждани на Обединено Кралство на Великобритания и С. И. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е преценил, че са осъществени предвидените в закона предпоставки. Вероятната основателност на претенциите е обоснована с постановеното от първоинстанционния съд решение, с което същите са уважени, а обезпечителната нужда е аргументирана, от една страна – с факта, че наличността на сумите по сметките на търговското дружество е крайно недостатъчна и наложеният върху тях запор е неефективен, а от друга страна – с представените от ищците доказателства, от които се установява, че всички банкови сметки на ответника са запорирани в полза на Държавата за обезпечаването на значителни по размер публични вземания. Решаващият състав е счел, обаче, че едната от поисканите обезпечителни мерки – налагане на възбрана върху недвижим имот на ответника по исковете – е неподходяща, тъй като, поради липсата на доказателства за пазарната стойност на имота, не може да се прецени нейната адекватност спрямо обезпечителния интерес. По отношение на другата обезпечителна мярка – налагане на запор върху притежаваните от ответника дялове в [фирма], [населено място] – е прието, че искането е основателно само за част от дяловете – 1 700 дяла, чиято равностойност съответства на цената на предявените искове.
Определението е правилно.
Допускането на обезпечение на предявения иск е обусловено от наличието на определени предпоставки – допустимост и вероятна основателност на иска, наличие на обезпечителна нужда и адекватност на исканата обезпечителна мярка. В случая тези предпоставки са осъществени. Напълно достатъчен аргумент за вероятната основателност на претенциите към момента на постановяване на атакуваното определение е обстоятелството, че въз основа на събраните по делото при разглеждането му в първата инстанция доказателства исковете са уважени. С оглед на това и доколкото с въззивната жалба не са ангажирани други доказателства от страна на ответника по исковете, вероятната им основателност не би могла да бъде отречена и понастоящем.
Неоснователно е и становището на частния жалбоподател за липса на обезпечителна нужда. Поддържаното от него твърдение за наличие на достатъчно активи, чрез осребряването на които би могло да се постигне удоволетворяване на ищците, не е подкрепено с доказателства и поради това не може да се приеме, че не съществува необходимост от допуснатото обезпечение.
Що се отнася до довода за незаконосъобразност на обжалвания акт поради обстоятелството, че обезпечението е допуснато без определяне на парична гаранция, същият е неоснователен предвид данните по делото, че още при налагането на първата обезпечителна мярка такава гаранция е била определена от съда в размер на сумата 8 477 лв. и че същата е внесена от ищците.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 493 от 09.10.2012 г. по в. т. д. № 560/2012 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: