3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
С., 26.01.2011 година
Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 562/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. И. от[населено място] срещу решение от 22.02.2010 г. по гр. д. № 787/2009г. на К. окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от К. районен съд решение от 03.11.2009 г. по гр. д. № 111/2009 г. С първоинстанционния акт изцяло е отхвърлен предявеният от касатора Д. М. И. иск по чл. 50 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 1 600 лв., изразяващи се в повреждането на електроуреди и вътрешната електрическа инсталация в дома на ищеца в резултат от авария в електропреносната мрежа и късо съединение в уличното табло от 11.07.2007 г.
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно. Счита, че решаващият състав не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и е изградил фактическите и правните си изводи без да вземе предвид представените в хода на въззивното производство Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], в сила от 26.11.2007 г., от които се установява, че към датата на процесната авария /11.07.2007 г./ същите не са действали и доставката на електроенергия се е осъществявала от [фирма].
Именно с необсъждането на цитираните Общи условия, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, наречено “допълнителна касационна жалба”, касаторът е аргументирал допускането на касационното обжалване на атакуваното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че това е въпрос от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – [фирма] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от касатора Д. М. И. иск по чл. 50 ЗЗД, въззивният съд изцяло е споделил становището на първата инстанция, че ответникът [фирма] не е пасивно легитимиран да отговаря по този иск, доколкото вещите – кабелите от външната ел. мрежа, причинили вредата, не са негова собственост и същият няма задължение за поддръжката им. Поради това, че във въззивното производство не са посочени нови доказателства и не се установява нова фактическа обстановка, различна от приетата от първоинстанционния съд, решаващият състав е препратил към изложените от същия мотиви в съответствие с разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение. Видно от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, всички развити от касатора съображения представляват по своята същност оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждането на конкретно писмено доказателства, за което се твърди, че е ново, тъй като е представено във въззивното производство. Това оплакване, обаче, е относимо към основанията по чл. 281 ГПК и не може да бъде преценявано едновременно и като основание за допускане на касационното обжалване. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос, с оглед на който се осъществява допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, като е подчертана разликата между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/ и произтичащата от това недопустимост в производството по чл. 288 ГПК да бъде извършвана преценка относно законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора.
Отделно от изложеното, касационното обжалване не може да бъде допуснато и поради това, че в случая липсва надлежно заявено основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно задължителните указания по т. 4 от цитираното тълкувателно решение, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо правно основание за допускане на касационното обжалване. И тъй като касаторът поддържа наличието само на част от това основание, съдът не дължи произнасяне по същото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 22.02.2010 г. по гр. д. № 787/2009г. на К. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: