5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София,18.03.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 316/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 6117 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 9322/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 58 състав решение № ІІ-58-186 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 9264/2010 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор иск за заплащане на сумата 17 805.12 лв., представляваща стойността на изработена и доставена арматурна заготовка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2009 г. – до окончателното й изплащане.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като изводът на въззивния съд за възникнало между страните правоотношение с предмет изработка и доставка на процесното количество арматурна заготовка от дата 13.03.2009 г. не съответства на събраните по делото доказателства. Според него, решаващият състав не е отчел обстоятелството, че ответникът е изпратил спецификацията, изискана от ищеца и съдържаща конкретните параметри на поръчаната заготовка, на 17.03.2009 г., поради което е практически невъзможно заготовката да е изпълнена и доставена на обекта на ответника на предхождащата я с четири дни дата – 13.03.2009 г., в какъвто смисъл е отбелязването на последната страница на същия документ от лицето П. П.. В касационната жалба е релевирано и оплакване, че въззивният съд не е взел предвид заключенията на допуснатата техническа експертиза, според които не съществуват разрушителни методи, чрез които към настоящия момент да се установи видът, размерът и формата и пр. на вложената арматурна заготовка, респ. дали тя съответства на представената по делото спецификация.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните значими за изхода на делото въпроси: 1. Дали е необходимо пълно и пряко доказване на изпълнението и приемане на изработеното при договора за изработка с оглед неговия неформален характер при проведено пълно оспорване от страна на ответника; 2. Доколко може да се уважи осъдителен иск за парично притезание, при условие, че по делото не се установява наличието на правопораждащ юридически факт, т. е. не се установява наличието на облигационно правоотношение и неговото съдържание; 3. Допустимо ли е уважаването на предявения осъдителен паричен иск до приетия от въззивния съд размер при неустановен в хода на производството съществен елемент от търговската сделка, какъвто е цената; 4. За задължението на съда по чл. 272 ГПК да мотивира своето решение и възможността да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. По отношение на първите два въпроса се поддържа, че се решават противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което касаторът се позовава на решение № 413 от 28.10.2010 г. на Врачански окръжен съд, а по отношение на останалите два въпроса – че са решени в противоречие с практиката на ВКС, съответно – с решение № 414 от 19.05.2009 г. по гр. д. № 5701/2007 г. на ІІІ г. о.; две определения по чл. 288 ГПК и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – поддържа становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 15.03.2012 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за сумата 17 805.12 лв., представляваща стойността на изработена и доставена арматурна заготовка, въззивният съд е споделил крайния извод на първата инстанция, че са осъществени правопораждащите факти на процесното вземане, макар да е преценил, че в случая възникналото между страните правоотношение следва да бъде квалифицирано като договор за продажба, а не като договор за изработка. Решаващият състав е приел, че представените по делото спецификация на армировката на обекта и проформа фактурата, а не разменената между страните кореспонденция, доказват твърденията на ищеца, че в устна форма и не по-късно от 13.03.2009 г. е изявено съгласие той да изработи 17 456 кг арматурна заготовка и да ги предаде на обекта на ответника, а последният да му заплати сумата 17 805.12 лв. (с ДДС). Въззивният съд е отчел обстоятелството, че съгласието на ответника по дистанционната продажба е дадено от лице без представителна власт (началника на обекта П. П.), но доколкото представляваното дружество не се е противопоставило на извършените от негово име действия веднага след тяхното узнаване, за дата на което е приета датата на получаване на поканата за плащане на исковата сума – 30.06.2009 г., е приложена презумпцията на чл. 301 ТЗ за потвърждаване на тези действия.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените въпроси не е осъществено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. въпросите да са обуславящи изхода на конкретното дело.
Тъй като въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор е за дистанционна продажба, а не за изработка, каквато е дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на спорното право, в мотивите на обжалвания акт изобщо не е обсъждан въпросът дали процесната арматурна заготовка е изпълнена съобразно предоставената от ответника спецификация и дали работата следва да се счита приета по смисъла на чл. 264 ЗЗД. Поради това, първият поставен от касатора въпрос се явява ирелевантен за изхода на конкретното дело. Предвид липсата на препращане към мотивите на първоинстанционния акт, не може да бъде определен като значим за делото и въпросът, свързан с приложението на чл. 272 ГПК. От друга страна, неоснователно е и твърдението на касатора за немотивиране на постановеното от въззивния съд решение. Решаващият състав е обосновал своите изводи с оглед приетата от него правна квалификация на предявения иск, като е преценявал релевантните към нея факти и установяващите ги доказателства. А доколко тези изводи са правилни, то това е въпрос, който не може да бъде обсъждан в производството по допускане на касационното обжалване, тъй като е относим към правилността на обжалвания акт, чиято проверка е предмет на самия касационен контрол.
Що се отнася до въпросите дали може да бъде уважен осъдителен иск при условие, че не е доказано наличието на облигационно правоотношение между страните, в т. ч. и постигнато съгласие относно цената на стоката, отговорът на същите е предпоставен от конкретната преценка на събраните по делото доказателства и към възприемането на фактическата обстановка, която съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не може да бъде подведена под основанията за допускане на касационното обжалване.
Предвид липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, не следва да бъде обсъждано наличието на заявените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и представената в тази насока съдебна практика.
При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 300 лв. – адвокатско възнаграждение, заплащането на което е доказано от представения договор за правна защита и съдействие № 51275 от 12.03.2012 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 6117 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 9322/2011 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет. 2 разноски за настоящото производство в размер на сумата 300 /триста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: