6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
София,09.07.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 902/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. В. Д. от [населено място] против определение № 1859 от 18.10.2011 г. по ч. гр. д. № 2823/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15 състав определение от 17.06.2011 г. по т. д. № 2659/2010 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по предявените от частния касатор срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 71 ТЗ: за признаване за установено, че ищецът А. В. Д. е изключителен собственик на 127 316 броя поименни акции от капитала на [фирма], [населено място] и за задължаване на дружеството да го впише в Книгата на акционерите като притежаващ посочения брой акции и да му издаде временни удостоверения за тях.
В частната касационна жалба са изложени подробни съображения срещу извода на въззивния съд за липса на правен интерес от предявените искове, произтичаща от оспорването правата на ищеца от останалите наследници на починалия акционер В. К. Д.. Частният касатор обосновава правния си интерес от предявените искове по чл. 71 ТЗ с неоспореното удостоверение за наследници, легитимиращо го като акционер в ответното дружество. Застъпва становището, че доколкото акциите са делими за техния собственик, то те са делими и за неговите наследници, като разпоредбата на чл. 177 ТЗ има предвид само хипотезата, когато остане една неподелена акция. Освен това, поддържа, че допустимостта на иска по чл. 71 ТЗ не се предопределя от безспорност в наследствените отношения. Още повече, че, според касатора, в случая не са ангажирани конкретни доказателства за съществуването на спор между наследниците на В. Д. във връзка със собствеността върху акциите, но дори и да е налице такъв, той би бил основание за спиране, а не за прекратяване на производството по делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата частна касационна жалба, допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като значими за делото въпроси, с твърдението, че са решени в противоречие с определение № 94 от 09.03.2011 г. по ч. гр. д. № 24/2011 г. на ВКС, І г. о., както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са поставени въпросите: „1. Допустимо ли е официален свидетелстващ документ – удостоверение за наследници, който не е оспорен /респ. на е дадена възможност за оспорването му/ да не бъде ценен като доказателство на фазата на предварителния контрол за допустимост по чл. 130 ГПК, вкл. с оглед правния интерес на ищеца, който се легитимира с това удостоверение; 2. Допустимо ли е производство за постановяване на решение, с което акционерното дружество да бъде задължено да разкрие персонални партиди на един от наследниците и да отрази/запише в акционерната книга броя акции, който този наследник притежава, в съответствие с дела му от наследството, а в случай на остатък, който не е поделен чрез доброволна делба, само той да остане под режима на чл. 177 ТЗ; 3. Допустимо ли е при оспорване от страна на ответното акционерно дружество на качеството на наследниците като такива и размера на дяловото им участие в капитала, този спор да бъде разрешен по съдебен ред в производството по чл. 71 ТЗ, или следва да се извърши в отделен процес – по кой правен ред“.
Освен посочените основания, с депозираните след образуване на касационното производство молба вх. № 11183 от 12.12.2011 г. и молба вх. № 3948 от 17.04.2012 г., частният касатор е релевирал допълнително твърдение за противоречие в съдебната практика по поставените от него въпроси, т. е. заявил е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, в подкрепа на което е представил две невлезли в сила въззивни определения на Софийски апелативен съд – определение № 2168 от 22.11.2011 г. по ч. гр. д. № 2 824/2011 г. и определение № 660 от 26.03.2012 г. по ч. гр. д. № 801/2012 г. Доколкото обаче, посоченото основание е заявено след преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК същото не следва да бъде съобразено и наличието му не следва да бъде преценявано в настоящото производство.
Ответникът – [фирма], [населено място] – поддържа становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за неоснователност на частната касационна жалба. Подробни съображения за това са изложени в писмен отговор от 21.11.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди постановеното от Софийски градски съд определение за прекратяване на производството по т. д. № 2659/2010г., въззивният съд е приел, че предявените искове по чл. 71 ТЗ – за установяване правото на собственост на ищеца А. Д., в качеството му на наследник на починалия акционер В. Д., върху 127 316 акции от капитала на дружеството, за вписването му в Книгата на акционерите като акционер с този брой акции и за издаване на временно удостоверение за тях – са процесуално недопустими поради липса на правен интерес. Отсъствието на правен интерес е мотивирано с факта, че ответното дружество не оспорва правата на праводателя на ищеца В. Д. като притежател на 381 949 броя акции и правото на самия ищец да притежава съответна част от тях, а отказът му да впише наследниците на починалия акционер като акционери с точно определен брой от наследените акции е обоснован единствено с наличието на спор между тях относно наследствените им права и с оспорване легитимацията на ищеца А. Д. като наследник, предвид осиновяването му от друго лице. Съдебният състав е изразил разбирането, че не дружеството е органът, който следва да разреши съществуващото противоречие между наследниците, като в тази връзка се е позовал на задължителната съдебна практика – постановеното от ВКС, І г. о. определение № 94 от 09.03.2011 г. по ч. гр. д. № 24/2011 г., според която, при спор между наследниците относно размера на дяловете им този спор следва да бъде разрешен предварително по съдебен ред чрез предявяване на иск за наследство по чл. 110, ал. 1 ГПК. С оглед на това, Софийски апелативен съд е направил извод, че при липсата на доказана надлежна легитимация на ищеца като наследник на починалия акционер В. Д., за същия не съществува правен интерес да упражни правото си на защита срещу ответното акционерно дружество чрез предявяването на искове по чл. 71 ТЗ.
С оглед мотивите на обжалваното определение, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените въпроси не отговарят на предвиденото в чл. 280, ал. 1 ГПК изискване да са обуславящи изхода на конкретното дело.
Отсъствието на посоченото изискване по отношение на първия въпрос, свързан със зачитане доказателствената стойност на неоспореното удостоверение за наследници, произтича от обстоятелството, че този документ изобщо не е бил предмет на обсъждане във въззивния акт. Освен това, решаващият състав не е отрекъл качеството на ищеца като наследник на починалия акционер В. Д., а е съобразил единствено обстоятелството, че това негово качество се оспорва от останалите наследници. Следователно, в случая изводът на съда за недопустимост на производството не е обусловен от незачитане силата на неоспорения документ за наследници, а от приетия за доказан факт, че между посочените в документа лица съществува спор относно наследствените права на ищеца, който е от значение за активната процесуалноправна легитимация по предявените от него искове по чл. 71 ТЗ .
Вторият въпрос също не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като неговото решаване е изцяло относимо към правилността на обжалвания акт. Отговорът на въпроса, дали е допустимо образуваното съдебно производство по предявените от А. Д. искове по чл. 71 ТЗ, предпоставя преценка на правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд за това съществува ли спор между наследниците на починалия акционер В. Д. във връзка с получените в наследство акции и доколко този спор има значение за правния интерес от исковете. Съгласно, обаче, разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тази преценка може да бъде извършена едва в производството по разглеждане на касационната жалба, но не и на етапа на допускане на касационното обжалване.
Изводът, че не е обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на последния въпрос се налага от несъответствието му с мотивите на обжалваното определение. Частният касатор е обвързал поставения от него въпрос № 3 за допустимостта по съдебен ред в производството по чл. 71 ТЗ да бъде разрешен спорът относно правата на наследниците на починал акционер с условието „оспорване от страна на ответното дружество на качеството на наследниците като такива и размера на дяловото им участие”. В настоящия случай, обаче, това условие не е налице – ответното дружество не оспорва нито качеството на наследници на лицата, отразени в удостоверението за наследници на починалия акционер В. Д., нито размера на тяхното участие в капитала. Напротив, в отговора на исковата молба, позовавайки се именно на удостоверението за наследници, ответникът е посочил, че ищецът „може да претендира, че е един от наследниците на В. Д.”, но „не е процесуално легитимиран самостоятелно да предявява искове, произтичащи от претендираните от него права”, поради това, че всяка от наследените акции принадлежи общо на всички наследници, което налага съвместно упражняване на правата от тях.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което съгласно указанията по т. 1 от цитираното тълкувателно решение е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
Отделно от това, касационният контрол не би могъл да бъде допуснат на поддържаните от частния касатор две основания. От една страна, по отношение на поставените въпроси не е налице твърдяното противоречие с цитираното определение на ВКС. Предвид конкретната формулировка на въпросите, поставяща акцент върху допустимостта на предявените искове по чл. 71 ТЗ, посочената практика се явява неотносима, тъй като в нея е даден отговор на друг въпрос – допустима ли е съдебната делба на акции и какъв е правният способ за разрешаване на противоречията между наследниците на акции. Но дори и да се счете, че тази практика е относима, обжалваното определение не е в противоречие с нея, доколкото въззивният съд изцяло е съобразил даденото от ВКС разрешение, че спорът между наследниците следва да бъде решен в отделно производство. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не следва да бъде обсъждано, тъй като е посочено само бланкетно – без да са изложени аргументи за това, защо и решаването на кой от трите поставени въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1859 от 18.10.2011 г. по ч. гр. д. № 2823/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: