6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 12.05.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2418/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 53 от 17.02.2014 г. по т. д. № 1370/2013г. на Старозагорски окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 83 от 04.07.2013 г. по гр.д. № 348/2012 г. на Радневски районен съд, е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане за сумата 17 724.51 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за изработка на машинни части и детайли от 2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2012 г. до окончателното й изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 84/15.02.2012 г., издадена на основание чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 81/2012 г. на Радневски районен съд.
К. поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на заявеното от него възражение за липса на сключен договор поради непостигнато съгласие относно цената и поради липса на авансово плащане, поставено като условие за влизане на договора в сила, а също и възражението му, че доставката не е извършена по вина и забава на ответника. Релевира оплакване и за това, че решаващият състав не е обсъдил част от доказателствата по делото – молбата на ищеца за потвърждаване на разчети на основание чл. 22 ЗС и потвърдителното писмо на ответника, установяващи, че страните не са отразили в счетоводните си книги процесната сума, както и значението на тези документи и на редовността на счетоводните записвания с оглед доказателствената сила на търговските книги по смисъла на чл. 55 ТЗ. В касационната жалба са изложени подробни съображения за необоснованост на изводите на въззивната инстанция, че уведомлението на ищеца до ответника за изработените детайли е ирелевантно за спора; че между страните е налице постигнато съгласие относно цената на договора; че плащането е следвало да бъде извършено в момента на получаване на стоката; че са налице конклудентни действия на ищеца за приемане на насрещното предложение на ответника относно цената на изделията; че ответникът не е потърсил стоката и възпрепятства изпълнението на договора и че извършената работа е приета от възложителя.
К. обосновава допускането на касационното обжалване с твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решения по чл. 290 ГПК, съответно: относно пълнотата на мотивите – решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 850/2011 г. на ІІ г. о.; решение № 323 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 1338/2009 г. на ІV г. о.; решение № 646 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1210/2009 г. на ІV г. о. и решение № 260 от 30.10.2013 г. по гр. д. № 1286/2012 г. на ІV г. о.; относно наличието на сключен договор при липса на съгласие относно цената – решение № 97 от 03.07.2013 г. по т. д. № 533/2012 г. на ІІ т. о.; относно наличието на договор при липса на авансово плащане, поставено като условие за влизането на договора в сила – решение № 347 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 290/2010 г. на ІV г. о. и решение № 210 от 22.12.2009 г. по т. д. № 327/2009 г. на ІІ т. о.
Като имащи значение „за точното прилагане на закона” са поставени въпросите: „1. При установено редовно водени търговски книги съобразно чл. 55, ал. 1 ТЗ и при разменени потвърдителни писма по реда на чл. 22 ЗС, може ли да се приеме за основателна претенцията на търговско дружество за парично вземане, произтекло от сключена търговска сделка с друго дружество при условие, че в търговските книги и на двете дружества не са налице записвания относно сключени сделки, от които да произтекат претендираните вземания, а напротив дружествата са си потвърдили по реда на чл. 22 ЗС парични суми за „вземания” респективно „задължения”, в които не са включени въпросните сделки и 2. Когато в договор, за който законът не изисква писмена форма за действителност е договорено 100 % авансово плащане, следва ли да се приеме, че това е условие за започване на изпълнението на договора или следва да се приеме, че е начин на плащане, който не влияе на действието на договора”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационната жалба до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 18.06.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане за сумата 17 724.51 лв., въззивният съд е приел, че макар между страните да не е подписан договор за изработка на машинни детайли – 40 броя втулки ф150хф90х190, от анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на такъв, а също и надлежното му изпълнение от ищцовото дружество. Изводът за постигнато от страните съгласие по съществените за този договор елементи – предмет и цена – е обоснован с направената от ответника [фирма] поръчка изх. № 734 от 11.08.2010г., в която същият е заявил за изработка по приложени от него чертежи конкретно посочени като вид и материал машинни детайли (втулки) и при цена, предложена от ищеца [фирма] в предходна негова оферта изх. № 63 от 08.01.2010 г. – 226.56 евро/бр. без ДДС. Изработването на така поръчаните от ответника втулки и заприходяването им в склада на ищеца със складова разписка № 1265/29.09.2010 г. е прието за доказано както от заключението на изслушаната по делото счетоводна експертиза, така и от показанията на свидетелите Ш., Б. и Ч., които са преценени като установяващи също и поканата до възложителя за получаване на изработеното и за плащане на цената.
Като неоснователно решаващият състав е счел възражението на ответника по иска за липса на съгласие по отношение на цената на поръчаните изделия предвид неуведомяването му от страна на изпълнителя, че е приел предложената от него в писмо изх. № 734/11.08.2010 г. цена. В тази връзка е изразено становището, че право на самия ищец е да прецени дали ще приеме поръчката при предложената от поръчващия цена, като е направен извод, че приемането на насрещното предложение при посочената от ответника единична цена в случая е извършено с конклудентни действия – чрез изработването на заявените машинни части.
Решаващият състав не е споделил и довода на [фирма] за липса на сключен договор, тъй като от негова страна не е извършено 100 % авансово плащане на цената, както е указано в офертата на [фирма]. Доколкото е безспорно установено, че процесните втулки са изработени в изпълнение на сключения между страните договор и предвид обстоятелството, че същият не е развален или прекратен, нито е налице хипотезата на отказ от изпълнение поради основателни причини (чл. 268 ЗЗД), е прието, че поръчващият дължи заплащане на цената на изработеното. Като ирелевантен за дължимостта на същата е преценен и фактът, че ищецът не е издал фактура на ответника, тъй като съдът е счел, че основанието за плащане не е издадената фактура, а сключеният и изпълнен договор.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК достатъчна за недопускане на касационния контрол е липсата на посочени въпроси, по отношение на които да бъде извършена преценка както за предпоставката по ал. 1 на същия член – дали са обуславящи изхода на делото, така и за твърдяното противоречие с практиката на ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити единствено оплаквания за неправилност на въззивния акт с оспорване на направените от съда фактически и правни изводи, но без да са изведени конкретни въпроси. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в правомощията на касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК е да конкретизира, да уточни или да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, но не и да го извежда от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства. Твърдението на касатора за непълнота на мотивите и за необоснованост на изводите на въззивния съд за наличие на сключен между страните договор с предмет процесните машинни детайли може да бъде преценявано само при вече допуснато касационно обжалване, но не и като въпрос, обосноваващ допускането му, тъй като изводите, до които е достигнал решаващият съдебен състав, са резултат от извършения от него анализ на събраните по делото доказателства, изрично изключен като правен въпрос от задължителната съдебна практика.
Независимо от обстоятелството, че във връзка с поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в изложението са формулирани конкретни въпроси, касационният контрол също не би могъл да бъде допуснат предвид ненадлежното заявяване на това основание. Съобразно приетото в т. 4 от цитирания тълкувателен акт, че точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационното обжалване, твърдението на касатора, че поставените от него въпроси са „от значение за точното прилагане на закона”, сочи на извода за заявяване само на част от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което същото не подлежи на обсъждане. Отделно от това, самостоятелна причина за необсъждането на посоченото основание е, че отнесените към него въпроси нямат обуславящ за изхода на делото характер, съответно първият въпрос – поради обстоятелството, че въззивното решение изобщо не съдържа произнасяне по него, а вторият въпрос – поради обстоятелството, че касае изцяло правилността на акта, доколкото отговорът му е в зависимост от тълкуването на конкретни договорни клаузи.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът дължи на ответника по касация направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 1200 лв. – адвокатско възнаграждение, заплащането на което в брой е доказано от представения договор за правна защита и съдействие № 95952 от 16.06.2014 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 53 от 17.02.2014 г. по т. д. № 1370/2013г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк]
, [улица], ет. 5 разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 200 /хиляда и двеста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: