О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 26.01.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 821/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на О. П. срещу постановеното от Пловдивския апелативен съд определение № 336 от 28.04.2009 г. по гр. д. № 561/2008 г., с което частично е отменено допуснатото с определение № 19 от 14.05.2007 г. по гр. д. № 34/2007 г. на Смолянски окръжен съд обезпечение на иска, предявен от О. П. срещу „Е” А. , гр. С., чрез налагане на запор върху банкова сметка на ответното дружество в „ЦКБ” А. – Клон Смолян за разликата над 1 042 957.80 лв. до 1 812 525 лв.
Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като не са налице предпоставките за отмяна на допуснатото обезпечение, доколкото в частта му за отхвърляне на предявения иск решението на въззивния съд не е влязло в сила. Релевирано е изрично оплакване и за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неизпращане на препис от молбата за частична отмяна на обезпечението на О. П. за становище съобразно чл. 402, ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба – „Е” А. , гр. С. оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 06.10.2009г.
Третото лице-помагач на О. П. – „Ч” Е. , гр. П. не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК едноседмичен срок, но разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени допуснатото в полза на частния жалбоподател /ищец по гр. д. № 34/2007г./ обезпечение на предявения осъдителен иск за част от исковата сума, а именно – за разликата над 1 042 957.80 лв. до 1 812 525 лв., Пловдивски апелативен съд е счел, че по отношение на същата сума е отпаднала обезпечителната нужда и вече не съществува причината, заради която е било допуснато обезпечението. Този извод е направен с оглед факта, че с постановеното по въззивното дело /гр. д. № 561/2008 г./ решение № 473 от 11.02.2009 г. предявеният от О. П. иск е уважен само за сумата 1 042 957.80 лв., като за разликата до пълния му размер 1 812 525 лв. същият е отхвърлен, както и предвид обстоятелството, че за отхвърлената част от иска О. П. не е подала касационна жалба.
Настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно като краен резултат.
Едно от визираните в чл. 402, ал. 2 ГПК условия за отмяна на допуснатото обезпечение е вече да не съществува причината, поради която обезпечението е било допуснато. Безспорно е, че отхвърлянето на обезпечения иск представлява отпадане на причината за допуснатото обезпечение. Отпадането на причината, обаче, трябва да е несъмнено и окончателно. Това означава, че решението, с което обезпеченият иск /или част от него/ е отхвърлен, трябва да е влязло в сила и спорът във връзка с него да е станал непререшаем. В противен случай би се стигнало до обезсмисляне на обезпечителния процес и до неоправдано засягане правата на ищеца по обезпечения иск.
При действието на новата процесуална уредба, създадена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., за да стане въззивното решение окончателно, не е достатъчно срещу него да не е подадена касационна жалба. Необходимо е, освен това, да не е подадена и насрещна касационна жалба, тъй като същата препятства влизането в сила на въззивното решение.
Към момента на постановяване на атакуваното определение посоченото условие не е било осъществено. Частичната отмяна на обезпечението е извършена преди въззивното решение в частта му за отхвърляне на иска да е станало окончателно. Срещу същото е подадена касационна жалба вх. № 1849/17.03.2009 г., която към датата на произнасянето на съда по молбата по чл. 402 ГПК все още не е била връчена на О. П. и следователно не е започнал да тече срокът за подаване на насрещна касационна жалба. С оглед на това, преценката на въззивния съд за отпадане на причината за обезпечението се явява преждевременна и поради това неправилна.
Към настоящия момент, обаче, в отхвърлителната му част въззивното решение вече е влязло в сила и спорът за сумата 769 568 лв., представляваща разликата от 1 042 957.80 лв. до 812 525 лв., е придобил качеството непререшаемост. По отношение на О. П. правото за подаване на насрещна касационна жалба следва да се счита преклудирано, тъй като е изтекъл едномесечният срок за това по чл. 287, ал. 1 ГПК. Видно от приложеното по т. д. № 1082/2009 г. на ВКС, І т. о. съобщение, препис от касационната жалба на „Е” А. е връчен на О. П. на 29.09.2009 г., като в определения от закона срок същата е подала единствено отговор на касационната жалба, но не и насрещна касационна жалба.
Липсата на подадена насрещна касационна жалба от страна на О. П. , способстваща влизането в сила на въззивното решение в отхвърлителната му част, е факт, настъпил след депозиране на частната жалба, който следва да бъде взет предвид от настоящия състав съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед на това, крайният извод на въззивния съд за отпадане на причината, заради която е допуснато обезпечението, по отношение на отхвърлената част от иска е правилен и следва да бъде потвърден.
Неоснователен е поддържаният от частния жалбоподател довод за наличие на обезпечителна нужда и понастоящем, аргументирана с възможността при евентуална отмяна на въззивното решение при новото разглеждане на делото искът на общината да бъде уважен изяло. Подобна хипотеза е изключена, тъй като с оглед липсата на касационна жалба, респ. на насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част, същото не е предмет на образуваното т. д № 1082/2009 г. на ВКС и следователно не би могло да бъде отменено. В тази му част спорът е приключил окончателно.
С оглед изложените съображения, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до оплакването на О. П. за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизпращането на препис от молбата за отмяна, същото е основателно. Само по себе си, обаче, това нарушение не може да обоснове отмяна на обжалваното определение, тъй като всички възражения, които не е могла да направи в срока по чл. 402, ал. 1, изр. 2 ГПК, страната е заявила впоследствие в депозираната от нея частна жалба, т. е. същата е упражнила правото си на процесуална защита.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 336 от 28.04.2009 г. по гр. д. № 561/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: