О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
София, 2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 162/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. А. Т. и М. И. Т., двамата от гр. П., срещу определение № 3* от 01.12.2009 г. по ч. гр. д. № 2960/2009 г. на Пловдивски окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Съдията по вписванията при Агенция по вписванията – Служба по вписванията, гр. П. определение от 16.10.2009 г., с което е отказано да бъде отбелязано намаляването на размера /сумата/ на вземането, обезпечено с договорни ипотеки, представени с молба по преписка вх. № 17/16.10.2009 г.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на въззивното определение като незаконосъобразно. Изразяват несъгласие с приетото от решаващия състав, че соченото от тях обстоятелство – намаляване размера на обезпеченото с процесните ипотеки вземане – не подлежи на вписване по реда на чл. 15-22а от Правилника за вписванията, като считат, че този извод е резултат от неправилното тълкуване на разпоредбите на чл. 4 и 5 от същия нормативен акт.
Допускането на касационното обжалване е мотивирано с твърдението, че в атакуваното определение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такъв е формулиран въпросът: следва ли да бъде отбелязано върху договорната ипотека намаляването на сумата на обезпеченото с нея вземане до размера на припадащата се на всеки от ипотекарните длъжници част от общо платения дълг.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди отказа на Съдията по вписванията при Службата по вписванията – гр. П., въззивният съд е счел, че исканото от молителите отбелязване върху договорните ипотеки за намаляване размера на припадащата им се част от обезпеченото с ипотеките вземане не касае обстоятелства, които са предвидени изрично в законите или в Правилника за вписванията. Като неоснователно е преценено становището, че доколкото не е сред изброените в чл. 5 от Правилника актове, намалението на размера следва да се разглежда като подлежащо на вписване, респ. на отбелязване. Посочено е , че разпоредбата на чл. 5 от цитирания нормативен акт е създадена като изключение на предхождащата я разпоредба на чл. 4, а не е разпоредба със самостоятелно значение, подробно изброяваща актове, които не подлежат на вписване.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от частните жалбоподатели въпрос действително е значим за конкретното дело, тъй като обуславя изхода му. По отношение на същия, обаче, не е налице допълнителното изискване, специфично за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС № 1 от 19.02.2010 г., посоченото основание е налице, когато разглеждането на правния въпрос допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви и е необходимо да бъде създадена съдебна практика по тълкуването и прилагането им.
В случая тези предпоставки не са осъществени. Актовете и обстоятелствата, подлежащи на вписване, респ. отбелязване, в т. ч. и тези, свързани с учредяването на ипотека, са предмет на изрична и детайлна правна уредба, съдържаща се в Правилника за вписванията. Разпоредбите, регламентиращи вписването, са напълно ясни и не пораждат необходимост да бъдат тълкувани с цел разкриване на съдържанието им. По приложението на същите е налице и достатъчно съдебна практика, в т. ч. и на Върховен касационен съд, която не е противоречива. Ето защо, поставеният от частните жалбоподатели въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 01.12.2009 г. по ч. гр. д. № 2960/2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: