3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
С.,06.02.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1253/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] срещу решение № 1426 от 25.07.2011 г. по т. д. № 99/2010 г. на Софийски апелативен съд. С атакуваното решение е потвърдено постановеното от Врачански окръжен съд решение № 26 от 03.05.2010 г. по т. д. № 27/2010 г. в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] е определена датата 12.04.2010 г.
К. поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно, тъй като при определяне на началната дата на неплатежоспособността не са съобразени всички събрани по делото доказателства, имащи отношение към този въпрос и по-конкретно – не е взето предвид заключението на икономическата експертиза, установяващо, че още към 31.12.2006 г. коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на дружеството сочат на настъпила неплатежоспособност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с твърдението, че по отношение на въпроса за момента на настъпване на неплатежоспособността е налице противоречива практика на съдилищата. По-конкретно, според касатора противоречието се свежда до значението на отделните икономически показатели при преценката за наличие на неплатежоспособност и до това, на кои от тях следва да се даде предпочитание. Становището за противоречие в практиката е подкрепено с цитираните две решения на ВКС – решение № 481 от 10.04.2003 г. на І т. о. и решение № 64 от 09.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на І т. о., както и с представените две въззивни решения – решение от 21.01.2002 г. по гр. д. № 873/2001 г. на Софийски апелативен съд и решение от 12.11.2004 г. по в. гр. д. № 11/2004 г. на Великотърновски апелативен съд, за които обаче липсват данни да са влезли в сила.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 633, ал. 1 ТЗ, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение на Врачански окръжен съд в обжалваната му част – по отношение определената дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма], [населено място], въззивният съд, като е анализирал подробно данните от заключението на икономическата експертиза и по-конкретно посочените в нея коефициенти за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на дружеството-длъжник, е приел, че финансовите 2006 г. и 2007 г. действително са приключили с негативен резултат от дейността му, но с оглед положителните величини на тези коефициенти през следващите две години – 2008 г. и 2009 г., е направил извод, че затрудненията са били временни и са били преодолени. Поради това, началната дата на неплатежоспособността е определена с оглед настъпилите нови финансови затруднения в дейността на търговеца през 2010 г. Решаващият състав е преценил, че в началото на 2010 г. същият е изпаднал в трайна невъзможност да покрива своите задължения, който момент съвпада с установената от експертизата дата на последното плащане – 26.04.2010 г. Доколкото обаче първоинстанционното решение не е обжалвано от длъжника, съдът е посочил, че не разполага с правомощия да приеме тази по-благоприятна за него дата за начална дата на неплатежоспособността.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставения от касатора материалноправен въпрос не е изпълнено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол – да е обуславящ изхода на конкретното дело.
Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е съобразил изцяло заключението на допуснатата от него икономическа експертиза, като е отчел факта, че към посочената от НАП дата 31.12.2006 г. дружеството-ответник действително е имало финансови затруднения. Отказът, обаче, тази дата да бъде приета за начална дата на неплатежоспособността е мотивиран с обстоятелството, че през следващите две години /2008 и 2009 г./ финансовите затруднения в дейността на дружеството са преодолени и такива /и то с необратим характер/ са настъпили отново едва през 2010 г. Следователно, определянето на началната дата на неплатежоспособността в случая е резултат не само от преценката на коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, но и от съобразяването на други конкретни факти и обстоятелства по делото, а именно – факта на временни затруднения в миналото, преодолени за значителен период преди изпадането на длъжника в трайна невъзможност да изпълнява задълженията си.
Поради липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване не следва да бъде обсъждано наличието и на поддържаните от касатора две основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1426 от 25.07.2011 г. по т. д. № 99/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: