3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София,05.07.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 893/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия /И./, [населено място] срещу решение № 1547 от 05.04.2012 г. по т. д. № 2658/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-3 състав решение № 21 от 25.05.2011 г. по т. д. № 1227/2009 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от Агенцията срещу [фирма], [населено място] иск за сумата 27 892.86 лв. – невъзстановена субсидия за І–ви и ІІ-ри етап от изпълнението на проекта по договор от 12.12.2005 г. за финансиране на проект по Националния иновационен фонд (Н.), както и иск за сумата 8 479.50 лв. – мораторна лихва върху първата сума за периода от 20.06.2007 г. до датата на завеждане на исковата молба – 17.07.2009г.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че решаващият състав не е възприел правилно фактическата обстановка и не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост, единност и последователност. Конкретните му оплаквания са за това, че не е изследвана степента на съпричиняване на невъзможността да се постигне заявения от бенефициента при кандидатстването му за класиране в грантовата схема Н. научен /иновативен/ резултат, както и че не е взет предвид факта, че ответният търговец сам фактически е прекратил договора, като се е отказал от него с обяснението за обективна невъзможност да бъде постигнат търсения научен резултат.
Със съображения за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане на доказателствата в тяхната цялост и логична последователност – касаторът обосновава и допускането на касационния контрол, като твърди, че въззивният акт противоречи на задължителната съдебна практика – т. 10 от ТРОСГК на ВКС № 1 от 17.07.2001 г.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, както и че депозираната срещу него жалба е неоснователна. Съображения в подкрепа на заявеното становище са развити в писмени отговори от 03.08.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия /И./, [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за сумата 27 892.86 лв. – невъзстановена субсидия за І–ви и ІІ-ри етап от изпълнението на проекта по договор от 12.12.2005 г. за финансиране на проект по Националния иновационен фонд (Н.), въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за прекратяване на процесния договор на основанието, посочено от агенцията / чл. 39, ал. 3, т. 5/ в отправената до ответния търговец покана изх. № 2 ИФ-02-53-1 от 07.03.2008 г., поради което същият не дължи връщане на получената по този договор субсидия. Решаващият състав е преценил, че доколкото агенцията се е позовала на едно единствено нарушение – непредставяне на отчетния доклад за изпълнение на третия етап от проекта в 7-дневен срок от приключването му, както и че отчетните доклади за предходните два етапа на проекта са представени в предвидения в договора срок, не може да се счете, че е налице системно неизпълнение на задълженията на бенефициента по чл. 24, 25 и 26 от процесния договор, от което е направен извод за неправилно прекратяване на договора.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на делото, който обаче не следва да бъде свързан с възприемане на фактическата обстановка по делото и обсъждането на събраните доказателства. В случая тези изисквания не са спазени. Депозираното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа конкретно формулиран въпрос, а единствено оплакване за допуснато процесуално нарушение /чл. 281, т. 3 ГПК/, произнасянето по което е относимо към правилността на въззивния акт и поради това е предмет на вече допуснато касационно обжалване, но не и на производството по допускането му. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде обсъждано наличието на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в т. ч. и относимостта на посочената от касатора съдебна практика.
Независимо от изхода на делото, на ответника по касация не следва да се присъждат направените в настоящото производство разноски, тъй като такива са поискани само за разглеждане на касационната жалба по същество и оставянето й без уважение като неоснователна – условие, което не е настъпило.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1547 от 05.04.2012 г. по т. д. № 2658/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: