6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 16.03.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1812/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 459 от 13.03.2014 г. по т. д. № 3927/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 757 от 19.04.2013 г. по т. д. № 1651/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], регистрирано съгласно законите на Република Гърция, със седалище в [населено място] срещу банката-касатор иск с правно основание чл. 442 ТЗ за сумата 30 000 евро по банкова гаранция № 36/5058/10, издадена за обезпечаване плащането по договор от 31.03.2010 г. за печат върху скроени парчета плат между [фирма] и [фирма], [населено място].
В касационната жалба се твърди неправилност на въззивното решение поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон. Развити са подробни съображения срещу извода, че ищецът е спазил предвидените в банковата гаранция условия и че е представил всички изискуеми според нея документи, респ. че същите отговарят на установената за тях в закона форма и съдържание. По-конкретно, оплакването е за това,че съдът неоснователно е игнорирал съществуващото различие в съдържанието на първоначално представената пред банката-гарант международна товарителница CMR/ЧМР № 14 от 04.05.2010 г. и допълнително представеното копие на същия документ, касаещо предмета на доставената от ищеца [фирма] на [фирма] стока и изразяващо се в дописване на израза „печати върху скроени парчета плат”. Според касатора, констатирането на посоченото несъответствие от негова страна е в изпълнение на задължението му по чл. 2, буква „г” и чл. 9-15 от Еднообразните правила за гаранциите на поискване (Публикация № 458 на Международната търговска камара) да провери в разумен срок и с надлежната грижа всички документи, изисквани от гаранцията, за да установи дали те външно отговорят на нейните условия. Несъгласие е изразено и с приетото от въззивния съд, че искането за плащане на сумата по гаранцията съдържа изискуемата от нея декларация на бенефициента, че е извършил доставка именно на договорената стока – печат върху скроени парчета плат, като твърдението на касатора е, че в декларацията липсва спецификация какво точно и по кой договор е било доставено, както и че не е посочена датата на доставката и количествата на стоките. Изрично оплакване е заявено и срещу обсъждането на представените по делото четири стокови разписки №№ 419, 420, 421 и 422 по съображения, че същите не е следвало да бъдат съобразявани, доколкото не са сред документите, подлежащи на представяне според процесната банкова гаранция.
К. моли за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че поради липса на съдебна практика от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са въпросите: „1. Допустимо ли е съдът да отхвърля доказателствената сила на неоспорени документи; 2. След като по делото е представен оригинал на даден документ, допустимо ли е да се кредитира неговото копие, в което са направени изменения; 3. Може ли банката, респ. съдът да извършват други проверки на уговорените в банковата гаранция документи извън тяхната редовност от външна страна, като предпоставка за извършване на плащането; 4. След като договорът за банкова гаранция е строго формален, може ли банката да бъде задължена да изпълни /да направи плащане/ въз основа на други документи, извън изрично уговорените между страните (в случая стокови разписки)”.
Ответникът по касация – [фирма], регистрирано съгласно законите на Република Гърция – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмен отговор от 02.06.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма], Република Гърция срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 442 ТЗ за сумата 30000 евро, въззивният съд е приел, че са изпълнени всички изисквания на процесната банкова гаранция № 36/5058/10, издадена за обезпечаване плащането по договор от 31.03.2010 г. за печат върху скроени парчета плат между [фирма] и [фирма], [населено място]. На първо място, решаващият състав е преценил, че искането за плащане от 04.08.2010 г., отправено от [фирма] чрез обслужващата го „А. Б.”, Гърция, Клон О., която е кореспондентска банка на [фирма], [населено място], отговоря на условието да съдържа изрично изявление на бенефициента, че е доставил стоката съобразно уговореното в договора от 31.03.2010 г. и твърдение, че купувачът по този договор [фирма] не е изпълнил задължението си за плащане на продажната цена, както и че към същото са приложени копие от неплатената фактура и копие от оригинала на съответния транспортен документ, в случая ЧМР. За изпълнено е счетено и изискването по гаранцията банката-посредник да потвърди истинността на подписите върху молбата за плащане и законната обвързаност на подписалите лица с фирмата-бенефициент, тъй като искането за плащане от 04.08.2010 г. е подписано от представляващия [фирма] С. Калогерос с положен печат на дружеството, което е потвърдено от лицата Г. П. и С. Политис – служители на „А. Б.”, Гърция, Клон О..
Като неоснователни въззивният съд е преценил и доводите на банката, че ищецът не е изпълнил задължението си за представяне на всички посочени в гаранцията документи и по-конкретно – че представената от него товарителница не установява доставката на стоките, посочени в договора от 31.03.2010 г. В тази връзка съдебният състав е взел предвид факта, че по делото са представени две копия на приложената към искането за плащане международна товарителница № 14 от 04.05.2010 г., различаващи се единствено относно вписването в поле 9 – вид на стоката, като в едното от копията е посочено „тениски”, а в другото – „тениски, печат върху разкроени парчета плат”. Доколкото, обаче, между тези две копия има пълно съвпадение в реквизитите, попълнени на ръка, а разминаването между тях е само досежно вида на стоката и предвид липсата на изрично оспорване на същите, съдът е счел обстоятелството, кое от двете копия е вярно отражение на оригинала и кое е евентуално подправено (допълнено), за ирелевантно за спора. Този извод е аргументиран с факта, че в поле 5 и на двете копия е налице изрично отбелязване за приложени към товарителницата четири стокови разписки №№ 419, 420, 421 и 422, съставени на 04.05.2010 г. (датата и на самата товарителница), от които се установява категорично, че е изпратена стока, посочена като „цветен принт” с различни видове, без да е употребен терминът „тениски”. Поради това, че стоковите разписки представляват неразделна част от международна товарителница № 14 от 04.05.2010 г., съдът е приел, че същата установява по безспорен начин надлежно изпълнение от страна на ищеца на задължението му за представяне на платеца по гаранцията на всички посочени в нея документи – фактура и товарителница, установяващи изпълнение от негова страна на поетите с договора от 31.03.2010 г. задължения.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК предвижда като общо основание за допускане на касационния контрол произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е налице, когато въпросът е обусловил правните изводи по предмета на спора, от значение е за изхода на конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая поставените от касатора въпроси не отговарят на посочените изисквания, тъй като съдържат твърдения, които не отговарят на изложените към решението мотиви. В първия въпрос касаторът твърди, че съдът е „отхвърлил доказателствената сила на неоспорени документи”, което категорично не съответства на приетото от въззивния съд. Напротив, решаващият състав е преценявал доказателствената сила и на двете копия на международната товарителница, като, обсъждайки ги в съвкупност с другите доказателства по делото (четирите стокови разписки), е приел, за доказан видът на доставената стока в едното от тях. А доколко този извод е правилен, това е въпрос, относим към правилността на акта, която не може да бъде обсъждана в настоящото производство. Невярно е твърдението и във втория въпрос, а именно – че по делото е „представен оригинал” на товарителницата, а съдът е кредитирал копие на същия с изменения. Видно от данните по делото, нито с исковата молба, нито с отговора на същата са представени оригинали на документи, в т. ч. и на международна товарителница № 14 от 04.05.2010 г. Такова искане не е било заявявано и в хода на самото производство, доколкото никоя от страните не е оспорила истинността на представените копия на посочения документ. Напълно неоснователно е и твърдението на касатора, като част от въпросите, свързани с проверката на условията по банковата гаранция, че съдът е вменил в задължение на банката да извърши плащане по нея въз основа на документи „извън изрично уговорените между страните”. В мотивите на въззивното решение изрично е посочено, че документите, които е следвало да бъдат представени с искането за плащане, са само неплатената фактура и копие на съответния транспортен документ, доказващ доставката на стоката, т. е. това именно са документите, предвидени в самата банкова гаранция. Обстоятелството, че съдът е обсъждал четирите стокови разписки във връзка с изясняване на въпроса за вида на доставената стока и е възприел същите като неразделна част от международната товарителница предвид отбелязването им като нейно приложение в поле 5, същото не може да обоснове извод, че тези документи са счетени като изискуеми от гаранцията за извършване на плащането.
Поради изложените съображения настоящият състав намира, че поставените въпроси са извън приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно от това, доколкото са пряко относими към конкретната преценка на фактите и доказателствата по делото, решаването на същите не обосновава наличието на двете кумулативни предпоставки на единственото поддържано по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
касаторът следва да заплати на ответника разноски за настоящото производство в размер на сумата 500 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в приложения договор за правна защита и съдействие № 127038 от 30.04.2014 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 459 от 13.03.2014 г. по т. д. № 3927/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], Република Гърция, съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 2-4, чрез адвокат Д. П., направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 500 (петстотин) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: