3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
С.,15.02.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 58/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение № 2327 от 12.12.2011 г. по т. д. № 3962/2011 г., с което е оставено без уважение искането на посоченото дружество за допускане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 629а ТЗ чрез: назначаване на временен синдик; налагане на възбрана върху недвижимите имоти на дружеството-ответник до размер на сумата 1 106 495.09 лв. и спиране на изп. д. № 20108510400367 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение с твърдението, че същото е необосновано. Счита, че при преценката относно наличието на обезпечителна нужда съдът не е съобразил настъпилия след постановяване на първоинстанционното решение факт – намаляване капитала на ответното дружество поради изключването на мажоритарния съдружник и произтичащото от това задължение за изплащане дела на този съдружник, както и обстоятелството, че намаляването на капитала е извършено без предизвестие на кредиторите по реда на чл. 150 и сл. ТЗ.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без уважение съдържащото се във въззивната жалба на [фирма], [населено място] искане по чл. 629а ТЗ за допускане на предварителни обезпечителни мерки по отношение на ответника [фирма], обоснована с извършеното от страна на дружеството след постановяване на първоинстанционното решение намаляване на капитала му, въззивният съд е приел, че представените по делото доказателства не установяват действия на длъжника, имащи за последица разпиляване масата на несъстоятелността, с което да се застрашават интересите на неговите кредитори. Изтъкнатите от въззивника във връзка с твърдението му за наличие на обезпечителна нужда доводи са преценени като несигурни предположения за евентуално бъдещо поведение на заинтересовани лица, за каквото обаче липсват обективни данни.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 629а, ал. 1 ТЗ, предварителни обезпечителни мерки се допускат, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника. От тълкуването на цитираната норма следва категоричният извод, че предварително обезпечение се допуска само при условие, че съществува реална опасност длъжникът да се разпореди с имуществото си с цел увреждане на кредиторите. Само при наличието на това условие съдът е длъжен да обсъди наличието и на останалите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.629а, ал. 2 ТЗ.
Посоченото първо абсолютно императивно изискване обаче в случая не е налице. В молбата си кредиторът [фирма], [населено място] изобщо не поддържа твърдение, че [фирма], [населено място] е предприел каквито и да било действия, които са насочени към разпиляване на имуществото му и застрашават интересите на неговите кредитори. Единственото съображение за допускане на исканите предварителни обезпечителни мерки е съществуващата, според молителя, опасност новият едноличен собственик на капитала на търговското дружество-ответник да се разпореди с недвижимите имоти на дружеството в своя полза. Доколкото обаче по делото липсват данни за предприемането на каквото и да било действия, сочещи на подобна опасност, същата се явява само хипотетична и като такава не може да обоснове допускане на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629а ТЗ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2327 от 12.12.2011 г. по т. д. № 3962/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: