4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
София, 30.04.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 624/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма], [населено място] срещу решение № 22 от 22.02.2012г. по в. гр. д. № 657/2011 г. на Варненски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 1014 от 14.10.2011 г. по т. д. № 86/2010 г., с което предявените от Надежда С. И. и Г. Т. В., двамата от [населено място], срещу Застрахователна компания [фирма], [населено място] обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ са уважени както следва: искът на всеки от двамата ищци за неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на дъщеря им А. Г. И., е уважен частично – за сумата 80 000 лв., а искът на ищеца Г. Т. В. за имуществени вреди е уважен изцяло – за сумата 2 352 лв., като върху тези суми е присъдена и законна лихва, считано от датата на пътно-транспортното произшествие – 20.03.2008 г. – до окончателното им изплащане.
Касаторът обжалва въвззивното решение с твърдение за недопустимост на същото, а евентуално – за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Както оплакването за недопустимост, така и за неправилност на обжалвания акт е мотивирано с несъобразяване на липсата на правен интерес от предявените искове, произтичаща от безспорния по делото факт, че за претърпените от процесното пътно-транспортно произшествие неимуществени вреди ищците вече са обезщетени, тъй като са уважени предявените от тях в наказателния процес искове по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на пътно-транспортното произшествие, при което е настъпила смъртта на тяхната дъщеря.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания по следните въпроси: 1. При уважен с влязъл в сила съдебен акт иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД и наличие на изпълнителен титул срещу него, допустимо ли е завеждането след това и на пряк иск по чл. 226 КЗ от пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и 2. Има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл. 45 ЗЗД за допустимостта или основателността на прекия иск срещу застрахователя. В подкрепа на заявените основания касаторът се позовава на множество актове на ВКС /решения по чл. 290 ГПК и определения по чл. чл. 274, ал. 3 ГПК/, както и на решения на въззивни съдилища.
Ответниците по касация – Надежда С. И. и Г. Т. В., двамата от [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 28.05.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса. Същата е допустима, обаче, само по отношение на исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, но е недопустима по отношение на иска за имуществени вреди, тъй като цената на същия /2 352 лв./ е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум за достъп до касационен контрол.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Надежда С. И. и Г. Т. В., двамата от [населено място], срещу Застрахователна компания [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на дъщеря им А. Г. И. в размер на сумата 80 000 лв. /за всеки от ищците/, въззивният съд е приел за доказани всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на ответника-застраховател, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на процесното ПТП; настъпило застрахователно събитие; неправомерно поведение от страна на водача на увреждащото МПС и вредоносни последици, които са в причинна връзка с неправомерното поведение на водача. По отношение вината на застрахования водач е съобразена влязлата в сила присъда № 92 от 18.09.2008 г. по н.о.х.д. № 1181/2008г. на Варненски окръжен съд. Като неоснователно решаващият състав е преценил основното възражение на застрахователя – за недопустимост на исковете предвид уважените граждански искове в наказателния процес срещу делинквента. Решаващият състав е изразил разбирането, че доколкото ищците не са получили плащане на сумите по гражданските искове, не съществува законова пречка да бъде ангажирана и отговорността на застрахователя, като евентуално плащането от единия длъжник ще погаси вземането по изпълнителните листове срещу всеки от двамата длъжници.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, независимо, че поставените от касатора въпроси са значими за изхода на конкретното дело. Тези въпроси са решени по задължителен за всички съдилища начин с приетото след постановяване на обжалвания акт Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2012 г. на ОСТК на ВКС. В същото е възприето становището, че при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407 ТЗ /отм./, съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и че плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. Наличието на посочената задължителна съдебна практика и съответствието на обжалваното решение с тази практика налагат извод за отсъствие и на трите предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за допускане на касационния контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 22 от 22.02.2012г. по в. гр. д. № 657/2011 г. на Варненски апелативен съд в частта, касаеща исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Застрахователна компания [фирма], [населено място] срещу решение № 22 от 22.02.2012г. по в. гр. д. № 657/2011 г. на Варненски апелативен съд в частта, касаеща иска на Г. Т. В. от [населено място] за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: