2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1095
София,06.12.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 891/2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 724 от 30.07.2012 г. по ч. т. д. № 320/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна касационна жалба срещу определение от 06.01.2012г. по ч. гр. д. № 16 711/2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ Г състав, потвърждаващо определение от 18.04.2011 г. на Софийски районен съд, 39 състав по гр. д. № 4983/2011 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на определението като незаконосъобразно и постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК.
Ответникът по частната жалба – Министерство на външните работи – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба срещу определение от 06.01.2012г. по ч. гр. д. № 16 711/2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ Г състав, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че въззивният акт не подлежи на касационен контрол, тъй като размерът на всяко от вземанията, обуславящи цената на исковете по чл. 252 ГПК /отм./, предпоставка за предявяването на които се явява спирането на изпълнението по реда на чл. 250 ГПК /отм./, е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум за граждански, съответно за търговски дела.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е съобразена с императивното изискване на 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая размерът на всяко от процесните вземания – за главница /4 818.65 лв./ и за мораторна лихва /566.75 лв./ е под установения от закона минимален размер на цената на исковете както за търговските дела /10 000 лв./, така и за гражданските дела /5 000 лв./. Правилно е отчетено и обстоятелството, че се касае за обективно съединяване на искове, поради което предвиденият в закона минимален размер на цената на иска, като условие за допустимост на касационното обжалване, следва да бъде налице за всяка от претенциите.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 724 от 30.07.2012 г. по ч. т. д. № 320/2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: