3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 28.05.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1486/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. А. И. от [населено място] срещу разпореждане от 17.02.2014 г. по гр. д. № 454/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав, с което е върната подадената от същото лице въззивна жалба срещу постановеното от Софийски районен съд, 59 състав решение от 15.04.2013 г. по гр. д. № 9222/2011 г.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно, тъй като въззивният съд е направил извод за просрочие на подадената от него въззивна жалба, без да обсъди в цялост и задълбочено доказателствата по делото относно уведомяването му за постановеното първоинстанционно решение. Според него, решаващият състав необосновано е приел, че копие от решението е връчено на пълномощника му на 24.04.2013 г., като неоснователно се е позовал на съдържащата се в разпореждането на първата инстанция от 12.05.2013 г. констатация за това и извадката от книгата за връчванията на Бюро „Призовки”, вписването в която е извършено еднолично от призовкаря, без да има подпис на страната и без да е подкрепено от други доказателства.
Ответникът по частната жалба – ЗК [фирма], [населено място] – не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна.
За да върне въззивна жалба вх. № 1018072 от 13.05.2013 г. на Г. А. И. от [населено място], решаващият състав е приел, че същата е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на законния двуседмичен срок за обжалване на постановеното по гр. д. № 9222/2011 г. решение от 15.04.2013 г., който срок е започнал да тече от датата на получаване на препис от решението – 24.04.2013 г. Изводът, че именно това е датата на връчване на копие от първоинстанционното решение, е направен с оглед констатацията на съда в разпореждането му от 12.05.2013 г., че разписката за връчване на акта на пълномощника на ищеца – адвокат Т. Х. – се намира по делото (лист 122). Като потвърждаваща тази констатация е преценена и изпратената от Бюро „Призовки” страница от книгата за връчване на призовки и съобщения, в която е отразено връчване на преписа лично на адвокат Т. Х. на датата 24.04.2013 г. С оглед на това, независимо от липсата понастоящем на лист 122, т. е. на върнатото съобщение, въззивният съд е приел за доказано връчването на преписа от първоинстанционното решение именно на 24.04.2013 г., спрямо която дата депозираната от Г. А. И. от [населено място] жалба е счетена за просрочена.
Настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно.
Неоснователно е оплакването за необоснованост на постановения от Софийски градски съд акт. Изводите в същия са направени при правилна преценка на фактите и доказателствата по делото. Изцяло следва да бъде споделено приетото от решаващия състав, че копие от първоинстанционното решение е връчено на процесуалния пълномощник на страната на 24.04.2013 г. независимо от обстоятелството, че понастоящем по делото липсва върнатото съобщение. Съществуването на същото към датата на постановяване на разпореждането на Софийски районен съд от 12.05.2013 г. се установява както от констатацията на постановилия го съдебен състав, така и от изпратения от Бюро „Призовки” документ – копие от книгата за връчвания на призовки и съобщения, в която е вписано, че съобщението до Г. А. И. от [населено място] е връчено на адвокат Т. Х. на 24.04.2013 г. Неоснователно в тази връзка е твърдението на частния жалбоподател, че в посочения документ липсва негов подпис, респ. подпис на пълномощника му. Подобно изискване не може да бъде поставено към книгата за връчвания, тъй като нейното предназначение е да удостовери резултата от действията на служителя-призовкар по връчване на съобщенията/призовките, а не надлежното им връчване. Преценена, обаче, в съвкупност с другите данни – направената от самия съдия-докладчик констатация, че по делото се е намирало съобщение (лист 122) за връчване на копие от решението на дата 24.04.2004 г. и че понастоящем същото липсва, видно от нарушената номерация на листовете в първоинстанционното дело, книгата представлява доказателство, че съобщението до жалбоподателя Г. А. И. действително е връчено на неговия пълномощник адвокат Т. Х. на 24.04.2013 г. Що се отнася до причината за изчезването на съобщението от делото, това е въпрос, който е напълно ирелевантен за спора и не следва да бъде обсъждан.
Поради изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното разпореждане е правилно.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.02.2014 г. по гр. д. № 454/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: