3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София,30.09.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1006/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. К. А. и К. А. Г., двамата от [населено място], срещу решение № 108 от 13.07.2012 г. по в. гр. д. № 167/2012 г. на Търговищки окръжен съд, с което e потвърдено постановеното от Търговищки районен съд решение № 120 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 675/2011 г. С първоинстанционния акт са уважени предявените от [фирма], [населено място] искове по чл. 135 ЗЗД за прогласяване за недействителни по отношение на банката сключените между Б. К. А. и К. А. Г. договори за продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариален акт № 149, том ХІІ, рег. № 12072, дело № 846/2009 г. на Нотариус П. А., рег. № 496, с район на действие – района на Търговищки районен съд и в нотариален акт № 28, том ІV, рег. № 5018, дело № 328/2009 г. на Нотариус К. Г., № рег. 317, с район на действие – района на Търговищки районен съд.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 24.10.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 10 000 – за търговски дела. Именно такъв е и настоящият случай, тъй като цената на всеки от предявените в условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл. 135 ЗЗД е под установения в закона минимален размер 10 000 лв. за допустимост на касационния контрол за търговските дела, каквото е и настоящото. Видно от нотариален акт № 28, том ІV, рег. № 5018, дело № 328/2009 г., продажната цена на отразения в него имот – нива от 10.196 дка, която съвпада и с данъчната оценка на същия – възлиза на сумата 1 573.80 лв. В нотариален акт № 149, том ХІІ, рег. № 12072, дело № 846/2009 г., в който са обективирани договори за продажба на четири отделни имота, е посочена само общата продажна цена и съответно общата данъчна оценка на имотите – 12 767.50 лв., без да е отразена конкретно цената, респ. данъчната оценка на всеки от тях поотделно. С оглед обаче размера на общата цена/данъчна оценка, очевидно е, че цената на всеки от четирите имота, определяща съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК и цената на всеки от исковете, с които е атакувана тяхната продажба, не би могла да бъде над установения в закона минимум от 10 000 лв., което налага извода за недопустимост на касационния контрол на въззивното решение и по отношение на тях.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. К. А. и К. А. Г., двамата от [населено място], срещу решение № 108 от 13.07.2012 г. по в. гр. д. № 167/2012 г. на Търговищки окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: