3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
София,11.10.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 585/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. А. А. от гр. София срещу определение № 35 от 27.04.2010 г. по ч. гр. д. № 585/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице жалба срещу решение № 56 от 07.01.2010 г. по ф. д. № 11618/2009 г. на Софийски градски съд, VІ-10 състав. С първоинстанционното решение е отменен отказа на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на промени в обстоятелствата по партидата на “Н.” ООД по заявление вх. № 2009111764826.
Частният жалбоподател поддържа, че определението на Софийски апелативен съд е неправилно по същите съображения, които е поддържал и срещу правилността на първоинстанционния акт. Единственото оплакване в настоящата частна жалба, касаещо правилността на атакуваното въззивно определение, е свързано с приетото от Софийски апелативен съд, че активно легитимиран да обжалва отказа за вписване в Търговския регистър е само лицето, по чието заявление е постановен същият. Според частния жалбоподател, това становище е в пряко противоречие с нормата на чл. 25, ал. 4 ЗТР.
Ответникът по частната жалба – “Н.” ООД, гр. София –оспорва същата и моли за оставянето й без разглеждане с аргументи, изложени в писмен отговор от 22.06.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане жалбата на Я. А. А. от гр. София срещу решение № 56 от 07.01.2010 г. по ф. д. № 11618/2009 г. на Софийски градски съд, VІ-10 състав, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Този извод е базиран на изричната разпоредба на чл. 25 ЗТР, предвиждащ обжалваемост само на отказите за извършване на вписване, заличаване или обявяване в Търговския регистър, докато в настоящия случай отказът на Агенцията по вписванията е отменен. Посочено е също, че активно легитимиран да обжалва отказа е единствено заявителят, но не и засегнатите от вписването трети лица, както и че защитата на тези лица следва да бъде проведена по реда на чл. 29 ЗТР.
Определението е правилно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 25, ал. 1 от Закона за търговския регистър, на обжалване ред окръжния съд подлежи отказът на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване. По аргумент за противното, актът на Агенцията, с който се извършва вписване, заличаване или обявяване в Търговския регистър, не подлежи на обжалване. С оглед на това законодателно решение, като неподлежащо на обжалване следва да се прецени и решението на съда, с което отказът на Агенцията по вписванията е отменен. С отмяната на отказа и даване на указания да бъде извършено вписване на заявените обстоятелства, е отпаднал правният интерес за заявителя, като единствена страна в съдебното производство, от обжалване на постановеното от съда решение, тъй като искането му е удоволетворено изцяло, т.е. постигнат е онзи краен правен резултат, който именно е целта на обжалването на отказа съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗТР. С оглед на това, напълно обосновано решаващият състав е преценил, че образуваното пред него производство е недопустимо.
Изцяло следва да бъде споделено като кореспондиращо със закона становището на Софийски апелативен съд, че засегнатите от вписването трети лица, каквото именно е качеството и на изключения съдружник, не са активно легитимирани да обжалват решението на съда за отмяна на отказа. Доколкото не е заявител пред Агенцията по вписванията, съдружникът не може да бъде страна и в съдебното производство по обжалване отказа за вписване, което го лишава съответно от правото да обжалва постановения в това производство акт.
Предвид горните съображения, частната жалба е неоснователна.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 35 от 27.04.2010 г. по ч. гр. д. № 585/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: