4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 907
София,05.12.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1272/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адвокат Е. Т. – синдик на [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/, срещу решение № 533 от 31.03.2011 г. по гр. д. № 396/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав решение № 161 от 15.02.2010 г. по т. д. № 971/2007 г. в обжалваната му част, е отхвърлен предявеният от синдика-касатор срещу [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ за обявяване за нищожна по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/ на разпоредителната сделка, обективирана в н. а. № 7, том ІІ, рег. № 5890, дело № 184/2003 г. на нотариус И. Д., рег. № 039 с район на действие Софийски районен съд.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с преценката на решаващия състав за еквивалентност на насрещните престации по процесния договор за покупко-продажба, тъй като стойността на продадения дълготраен актив към датата на продажбата му е точна величина, докато насрещната престация е неопределена и като такава не може да бъде оценена. Според касатора, въззивният съд не е взел предвид естеството на договорените престации, което е достатъчно, за да се направи извод за тяхната неравностойност, доколкото замяната на дълготраен актив с друг вид актив /вземане/ в много по-малка степен гарантира правата на кредиторите и ги уврежда, макар и престациите да са равни по стойност. В касационната жалба е релевирано оплакване и за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл. 188 ГПК /отм./ с твърдението, че не са обсъдени доводите на ищеца относно доказателствената стойност на заменителния протокол от 19.09.2003 г. и заключението на вещото лице относно стойността, по която са осчетоводени дейностите по процесния нотариален акт.
В приложеното към касационните жалби изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли за допускане на касационното обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Като релевантен за изхода на делото въпрос, за който твърди, че се решава противоречиво от съдилищата и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е формулиран въпросът: „Как се определя еквивалентността на насрещните престации при иска на синдика по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ и по-конкретно – има ли значение при определяне равностойността/неравностойността на насрещните престации естеството на същите – дълготраен актив, вземане и пр.” В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са представени решения на Софийски градски съд, за които липсват данни да са влезли в сила.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 27.06.2011 г.
Ответникът по касация – [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение, постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав по т. д. № 971/2007 г. и да отхвърли предявения от синдика на [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ срещу несъстоятелното дружество и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ за обявяване за нищожна по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/ на разпоредителната сделка, обективирана в н. а. № 7, том ІІ, рег. № 5890, дело № 184/2003 г., въззивният съд е приел, че не са доказани предпоставките, визирани в посочената разпоредба. По-конкретно, решаващият състав е счел, че поради неангажиране на доказателства за пазарната цена на собствените на дружеството в несъстоятелност складове /предмет на атакуваната разпоредителна сделка/, не може да бъде направена съпоставка с насрещната непарична престация /извършване на определени строително-монтажни дейности в други обекти на несъстоятелния длъжник/, за да се установи дали е налице значителна неравностойност между същите.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, следва да се отбележи, че поставеният от касатора въпрос, макар и от значение за конкретното дело, няма характер на обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. При решаването на спора въззивната инстанция е съобразила обстоятелството, че престациите на двете страни по процесната разпоредителна сделка са различни по своето естество, но е отхвърлила иска единствено по съображения, че не е установена пазарната стойност на продадените недвижими имоти, което препятства съпоставката на престациите и преценката доколко същите са равностойни. Поради това, не може да се счете, че именно въпросът за разликата във вида на престациите е обусловил изхода на правния спор.
Отделно от това, дори да се приеме за осъществено общото изискване за достъп до касация, по отношение на поставения въпрос не са осъществени и допълнителните предпоставки на заявените две основания. Доколкото представените с изложението първоинстанционни актове не съдържат отбелязване да са влезли в сила, същите не представляват „практика на съдилищата” по смисъла на т. 2 от цитираното тълкувателно решение, поради което не доказват твърдението за противоречиво решаване на заявения въпрос.
К. контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по въпроса за приложимостта на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ и по-конкретно за това – как следва да се преценява неравностойността на насрещните престации – е налице задължителна за долустоящите съдилища практика на ВКС. В решение № 111 от 02.11.2011 г. по т. д. № 893/2010 г. на І т. о., постановено по идентичен правен спор, е прието, че оценката на престациите по сделка, за която е приложима разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, следва да се извършва към момента на сключване на сделката и че когато предметът на насрещната престация на приобретателя е непарична, а съставлява изработка – довършване и подобрения в сградата, в която се намира продаденият имот /какъвто е и настоящият случай/, изпълнението на поетите от приобретателя задължения има отношение към отговорността му за договорното неизпълнение, но не и към действителността на сделката. Следователно, при отговора на поставения въпрос за това, как се определя равностойността на насрещните престации /т. е. към кой момент същите се оценяват/, ВКС е отговорил също и на въпроса за значението на разликата в престациите при преценката по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, приемайки, че същата е ирелевантна за валидността на атакуваната сделка. Доколкото въззивното решение е в съответствие с посочената практика, липсва основание за допускането му до касационен контрол и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 533 от 31.03.2011 г. по гр. д. № 396/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: