О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 21.01.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 882/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Ч” АД, София против определение от 15.09.2009 г. по в. ч. гр. д. № 327/2009 г. на Монтански окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Ломски районен съд определение от 21.07.2009 г. по ч. гр. д. № 707/2009 г.
С първоинстанционния акт е прекратено производството по издадената в полза на „Ч” АД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Е. В. Р. от гр. Лом, тъй като при връчването на заповедта на длъжника е установено, че същият е починал още преди подаване на заявлението за издаването й.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно.
Частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че то съдържа произнасяне по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такъв е посочен въпросът за задължението на съда, установено в чл. 101 ПК, да предостави на страната подходящ срок за отстраняване нередовностите на подаденото заявление по чл. 410 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос безспорно отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – същият е значим за конкретното дело, тъй като обуславя неговия изход.
Не е налице обаче допълнителното изискване, специфично за поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По посочения процесуалноправен въпрос вече е налице многобройна и непротиворечива практика на Върховен касационен съд, Търговска колегия (определение № 600 от 14.10.2009 г. по ч. т. д № 392/2009 г., ІІ т. о.; определение № 431 от 09.12.2008 г. по ч. т. д. № 414/2008 г., ІІ т. о.; определение № 181 от 26.03.2009 г. по ч. т. д. № 176/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 172 от 01.04.2009 г. по ч. т. д. № 142/2009 г. на І т. о.; определение № 134 от 18.03.2009 г. по ч. т. д. № 120/2009 г. на І т. о.; определение № 30 от 16.01.2009 г. по ч. т. д. № 361/2008 г. на І т. о. и др.). Според цитираната практика, общата норма на чл. 101 ГПК, уреждаща процедурата по поправяне на процесуалните действия на страните, в т. ч. и отстраняване нередовностите на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е неприложима в заповедното производство – извод, който е обоснован с липсата на изрична или препращаща норма.
С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, даденото от Върховен касационен съд разрешение на посочения процесуалноправен въпрос е задължително за съдилищата. И тъй като постановеното от Монтански окръжен съд определение е в съответствие с цитираната практика, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на същото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 15.09.2009 г. по в. ч. гр. д. № 327/2009 г. на Монтански окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: