4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
София, 16.12.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Ефремова
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 468/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. от гр. К. срещу решение № 5 от 08.01.2010 г. по в. гр. д. № 492/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Разградски окръжен съд решение № 39 от 31.07.2009 г. по гр. д. № 21/2008 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [заличено наименование на фирма], гр. В. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 498, ал. 2 ГПК, като по отношение на касатора /ответник по иска/ е признато за установено, че същото дружество е собственик на недвижим имот – поземлен имот /дворно място/, находящ се в строителните граници на гр. К., с планоснимачен номер 1982, за който е отреден парцел ІІІ – „М. и месопреработване” с площ на парцела по нотариален акт 7 535 кв. метра, а по скица 5 965 кв. метра, с неуредени регулационни отношения за 285 кв. метра, в кв. 107 по плана на града, ведно с построените в този имот сгради, К. и подобрения.
Касаторът моли за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, а при условията на евентуалност – за отмяната му като неправилно. Оплакването за недопустимост е аргументирано с допуснати нарушения на правилата за родова и местна подсъдност на иска и с нарушение на забраната по чл. 299 ГПК за пререшаване на спора, а оплакването за неправилност – с твърдението, че въззивният съд не е обсъдил всички представени по делото доказателства, касаещи отношенията между страните във връзка с процесния имот и не е зачел правните последици от постановените по предходни спорове съдебни актове, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи относно собствеността върху същия имот.
Именно с процесуалноправния въпрос за допустимостта на въззивното решение, с оглед надлежно релевирано възражение за родова и местна подсъдност на иска и за непререшаемост на спора по предявения положителен установителен иск за собственост предвид наличието на влязло в сила определение за прекратяване на производството по предявен между същите страни за същия имот отрицателен установителен иск, е обосновано допускането на касационно обжалване, като по отношение на този въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, конкретно посочена в молба от 11.05.2010 г.
Ответникът по касация – [заличено наименование на фирма], гр. В. – моли да не бъде допуснато касационното обжалване поради липса на поддържаното основание. В депозирания по делото отговор от 01.04.2010 г. са развити подробни съображения и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
За да потвърди постановеното от Разградски окръжен съд решение, с което е уважен предявеният от [заличено наименование на фирма], гр. В. срещу К. Д. К. от гр. К. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 498, ал. 2 ГПК, въззивният съд е приел за доказано правото на собственост върху процесния имот в полза на търговското дружество-ищец. В тази връзка решаващият състав е съобразил влязлото в сила решение по гр. д. № 153/2005 г. на Разградски окръжен съд, с което е признат за нищожен поради привидност и абсолютна симулация договорът за продажба, обективиран в нотариален акт № 88 от 20.12.2001 г., с който „Г. – 2000” ЕООД, гр. София е продал на „Г. – 2000 – И” ЕООД, гр. София процесния недвижим имот, но доколкото следващите транслации на собствеността върху имота, съответно – от „Г. – 2000 – И” ЕООД, гр. София на „Миралекс” ООД, гр. В. /нот. акт № 148 от 27.06.2003 г./; от „Миралекс” ООД на „М. инвест” ООД, гр. В. /нот. акт № 114 от 15.09.2004 г./ и от „М. инвест” ООД на ищеца „Т. И.” АД, гр. В. /нот. акт № 50 от 27.03.2006 г./ – не страдат от пороци, водещи до нищожност, въззивният съд е счел, че по отношение на последния от купувачите – ищеца „Т. И.” АД – е съхранен вещно-правният ефект на сделката. Придобиването на собствеността върху имота от „Миралекс” ООД е аргументирано с разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, като е прието, че посоченото дружество се явява трето добросъвестно лице, тъй като е придобило имота от приобретателя по привидната сделка преди да бъде вписана възбраната върху имота по бъдещите искове на К. Д. К., по които е обявена нищожността на първата продажба от 2001 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – същият е значим за делото, тъй като е свързан с допустимостта на обжалваното решение, но по отношение на него не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представените и цитирани от касатора съдебни актове /определения и решения/ не доказват твърдението, че въззивното решение е постановено в противоречие със съдебната практика, тъй като тези актове касаят хипотези, различни от настоящата. Спецификата на конкретния случай се изразява в това, че нарушението на правилата за родова подсъдност е извършено не от районния съд /както е в цитираната практика/, а от окръжния съд. По този въпрос, обаче, съществува непротиворечива съдебна практика, според която, произнасянето на окръжния съд по спор, който е родово подсъден на районния съд, не води до недопустимост на постановения акт /Определение № 2 от 28.01.2000 г. на ВКС по гр. д. № 2212/99 г., IV г. о.; Решение № 27 от 7.02.2001 г. на ВКС по гр. д. № 251/2000 г., I г. о. и др./. Тази практика, създадена при действието на отменения Граждански процесуален кодекс, понастоящем е възприета в новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г., като в разпоредбата на чл. 270, ал. 4 от същия изрично е предвидена недопустимостта решението на окръжния съд да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд. Това разрешение е изцяло съобразено във въззивното решение, поради което не е налице поддържаното от касатора основание за допускането му до касационно обжалване.
От друга страна, касационният контрол не може да бъде допуснат и с оглед нарушаване забраната по чл. 299 ГПК за пререшаване на спора. Освен, че заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недоказано поради непосочване на конкретна съдебна практика в тази връзка, несъстоятелността на твърдението за недопустимост на акта следва и от доводите на самия касатор, тъй като същият обосновава приложимостта на цитираната норма с влязло в сила определение за прекратяване на производството по предявен между същите страни отрицателен установителен иск за собственост върху процесния имот, а не с влязло в сила решение, с което спорът за собствеността да е решен със сила на пресъдено нещо и което би било пречка за повторното му разглеждане съгласно предвидената в чл. 299 ГПК забрана.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от този изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски не следва да бъде уважено поради липсата на доказателства за направени такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 5 от 08.01.2010 г. по в. гр. д. № 492/2009 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: