3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
София, 01.12.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3477/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 2222 от 01.09.2014 г. по ч. гр. д. № 3172/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу разпореждане от 19.06.2013 г. по т. д. № 1165/2012 г. на Софийски градски съд, VІ-14 състав за оставяне на депозираната от него въззивна жалба без движение с указание за внасяне на държавна такса.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Съображенията му обаче не касаят мотивите на въззивния съд за оставяне без разглеждане на депозираната частна жалба – недопустимостта да бъде обжалван първоинстанционният акт, а се отнасят до размера на дължимата държавна такса по въззивната жалба, за който се твърди, че е определен неправилно.
Ответникът по частната жалба – [фирма], Гърция, чрез „А. Б. – Клон България”, моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, а при условията на евентуалност – за оставяне на частната жалба без уважение като неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
В тази връзка следва да се посочи, че доколкото предмет на настоящото производство е определение на въззивен съд, с което е оставена без разглеждане сезиращата го частна жалба, в случая се касае за частна жалба по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, а не за частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Ето защо, разглеждането на същата не е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и поради това не следва да бъдат обсъждани направените в тази връзка доводи и възражения от ответника.
По основателността на частната жалба:
За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 19.06.2013 г. по т. д. № 1165/2012 г. на Софийски градски съд, VІ-14 състав, въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува разпореждане, което не е от категорията актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, подлежащи на обжалване.
Определението е правилно.
Първоинстанционното разпореждане, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде атакувано разпореждането, с което съдът е оставил без движение подадената въззивна жалба с указания за внасяне на дължимата по нея държавна такса. Напълно обоснована е преценката, че същото не е от категорията актове, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, разпореждането, с което съдът указва на страната да внесе държавна такса, няма характер на „преграждащо” производството по делото, а от друга – в закона не е предвидена изрично възможност за обжалването на този акт. Съгласно задължителните указания по т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което в тази му част не е изгубило значението си и при действието на новия Граждански процесуален кодекс, единствената хипотеза, при която определението на съда за оставяне на производството по делото без движение подлежи на самостоятелно обжалване, представлява отказът на съда да освободи ищеца от внасяне на държавна такса. Следователно, самостоятелен инстанционен контрол е допустим само за акта, с който съдът се е произнесъл отрицателно по искането за освобождаване от държавна такса. Такъв контрол ще е допустим съответно и за акта, с който е върната въззивната жалба поради неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса, като в рамките на същия следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на указанието за внасяне на дължимата държавна такса, в т. ч. и относно размера й.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2222 от 01.09.2014 г. по ч. гр. д. № 3172/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: