2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
София, 06.06.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1735/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Р. С. от [населено място] против определение от закрито заседание на 06.02.2014 г. по гр. д. № 2773/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на същия за освобождаването му от заплащане на държавна такса за производството по допускане на подадената от него касационна жалба срещу решение № 2217 от 29.11.2013 г., постановено по посоченото въззивно дело.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение по съображения, че въззивният съд не е съобразил данните от декларацията му по чл. 83, ал. 2 ГПК, установяваща категорично липса на имущество и доходи и обосноваваща невъзможност да бъде заплатена дължимата държавна такса.
Ответниците по частната жалба – ЗД [фирма], [населено място] и В. Й. Й. от [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
За да остави без уважение искането на А. Р. С. от [населено място] за освобождаване от заплащане на държавна такса за подадената от него касационна жалба срещу постановеното по гр. д. № 2773/2013 г. решение № 2217 от 29.11.2013 г., въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, доколкото от декларацията за материално и гражданско състояние се установява, че касационният жалбоподател е млад мъж с добро здраве и в трудоспособна възраст и поради това заплащането на държавната такса, чийто размер е само тридесет лева, е напълно във възможностите му.
Изводът на въззивния съд следва да бъде споделен. Същият е формиран при отчитане на релевантните за конкретния случай обстоятелства, предвидени в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на имущество и доходи, сама по себе си, не обосновава непременно невъзможност за плащане на дължимата държавна такса. Правилно съдебният състав е преценил възрастта и здравословното състояние на жалбоподателя като особено съществени обстоятелства в настоящата хипотеза, тъй като те са решаващи за възможността му да си осигури поне минимален доход за живеене. Освен това, следва да се отчете също и удостовереното в декларацията, че молителят е несемеен и че няма задължение да издържа други лица. Преценени в съвкупност, посочените обстоятелства налагат категоричния извод, че не са налице предпоставките за освобождаване от заплащане на държавна такса. Още повече, като се съобрази ниския размер на същата – 30 лв.
Поради изложените съображения въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от закрито заседание на 06.02.2014 г. по гр. д. № 2773/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: