2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
София, 18.11.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 366/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П.” АД, гр. Я. срещу решение № 222 от 05.01.2010 г. по в. гр. д. № 328/2009 г. на Великотърновски апелативен съд. С обжалвания акт е отменено постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 34 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 1226/2008 г. в частта, с която е уважен предявеният от “П.” АД, гр. Я. срещу „Б. Д.” АД, гр. София и „Х.” ООД, гр. София иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че поради погасяването му по давност не съществува вземане в размер на сумата 79 765 722.01 лв. /неденоминирани/ по конкретно посочени договори за кредити от 1991 г., сключени между „Б. Д.” Е. и ДФ „П.”, гр. София /с правоприемник „П.” АД, гр. Я./, като този иск е отхвърлен. С въззивното решение е постановено и обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото по отношение на евентуално предявения иск за заличаване вписването на ипотека вх. № 612, том І, стр. 18 от 28.07.1993 г. на Районен съд – С., подновена с молба рег. № 1512, том І, стр. 15 от 07.07.2003 г. на С. по вписванията при Районен съд – Свищов.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като моли за отмяната му и за уважаване на предявените искове. Според него, изводът на съда, че процесното вземане не е погасено по давност, е направен без да е извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и при неточно и противоречиво тълкуване на част от тях. Излага подробни съображения в подкрепа на застъпваната в хода на цялото производство защитна теза, че разменената между страните обилна кореспонденция не съдържа признание на процесното вземане, тъй като не може да бъде установена връзката й с вземането по процесните договори за банков кредит.
В депозираната след изтичане на срока по чл. 283 ГПК „допълнителна” касационна жалба са развити и нови доводи за неправилност на въззивното решение, основани на разпоредбите на чл. 112 ЗЗД /отм./ и чл. 111, б. „в” ЗЗД.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че атакуваното решение противоречи на практиката на ВКС и по-конкретно – на решение № 2110 от 28.03.2005 г. по гр. д. № 3159/2002 г. на ВКС, ІІІ г. о., в което са обсъждани изискванията, на които трябва да отговаря признанието на вземане от длъжника, за да породи правен ефект – прекъсване на погасителната давност. С „допълнителната” касационна жалба е релевирано и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с мотива, че „много от повдигнатите в спора въпроси са оставени без отговор и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”.
Ответниците по касация – „Х.” ООД, гр. София и „Б. Д.” Е., гр. София – молят за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна. Съображенията им за това са изложени подобно в депозираните по реда на чл. 287 ГПК писмени отговори съответно – от 12.04.2010 г. и от 07.04.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от “П.” АД, гр. Я. срещу „Б. Д.” АД, гр. София и „Х.” ООД, гр. София отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, въззивната инстанция е приела, че процесното вземане на „Б. Д.” Е., гр. София, произтичащо от сключени през 1991 г. с ДФ „П.”, гр. София, чийто правоприемник е ищецът „П.” АД, гр. Я., договори за банков кредит, съществува, тъй като по отношение на него не е изтекла предвидената в закона 5-годишна погасителна давност. След задълбочен анализ на представените по делото писмени доказателства решаващият състав е преценил, че давността не е изтекла, тъй като същата е била прекъсвана многократно чрез направените от страна на длъжника „П.” Е. множество признания на задълженията си към „Б. Д.” Е.. Като признание е прието както предявяването на процесните вземания в производството по несъстоятелност на „П.” Е. по гр. д. № 19280/1992 г. на СГС, Т. отделение, VІ-1 състав, включени и в утвърдения от съда по несъстоятелността оздравителен план, така и сключеното въз основа на него споразумение от 26.06.2000 г. между кредитора „Б. Д.” Е. и длъжника „П.” АД, както и разменената между тях кореспонденция по повод изпълнение на споразумението и по-конкретно писмата на „П.” АД до „Б. Д.” Е. от 08.11.2000 г., 07.02.2001 г., 03.10.2001 г., 21.05.2007 г. и 04.06.2007 г. С оглед на това, Великотърновски апелативен съд е направил извод за неоснователност на предявения срещу „Б. Д.” Е. и срещу „Х. – 94” ООД /настоящ кредитор на процесните вземания след цедирането им с договора от 07.06.2007 г./ отрицателен установителен иск.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
На първо място, в приложението по чл. 284, ал. 3 , т. 1 ГПК не е посочен конкретният въпрос – материалноправен или процесуалноправен, за решаването на който се твърди наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от ТРОСГТК на ВКС № 1 от 19.02.2010 г., само по себе си, неизпълнението на посоченото изискване е напълно достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо обсъждането на заявените от касатора конкретни основания за достъп до касационен контрол, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Дори и да се приеме, с оглед обстоятелствената част на изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, че касаторът е заявил като значим за делото въпроса за изискванията, на които трябва да отговаря признанието на длъжника за съществуването на определено вземане, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато. Видно от мотивите на обжалваното решение, този въпрос безспорно е значим за конкретното дело, тъй като решаването му е обусловило отхвърлянето на главния иск. По отношение на него, обаче, не е осъществено поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. В тази връзка, необходимо е да се посочи, че доколкото касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика, съобразно разясненията по т. 2 от цитираното тълкувателно решение, а на каузална такава – решение на ВКС, постановено от тричленен състав по реда на отменения ГПК, то заявеното от него основание за допускане на касационно обжалване следва да се счита основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2, а не по т. 1 ГПК.
С оглед мотивите на приложеното решение на ВКС, настоящият състав намира, че не е налице твърдяното от касатора противоречие между него и обжалваното въззивно решение. Изводите във връзка с погасяването на вземанията по давност на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД, до които са достигнали съдебните състави в двете решения, са обусловени от конкретните факти и доказателства по делото. Преценката на доказателствения материал е част от същинската правораздавателна дейност и е предоставена в изключителна компетентност на инстанцията по същество, като правилността на направените в резултат от тази дейност изводи е въпрос, относим към основанията за касационно обжалване, но не би могъл да обоснове допускане на самото обжалване.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото е релевирано с „допълнителната” касационна жалба и е извън установения в закона едномесечен преклузивен срок, същото не следва да бъде обсъждано. Освен това, посоченото основание е заявено съвсем бланкетно и неаргументирано и без да е отнесено към конкретен значим за делото въпрос.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 222 от 05.01.2010 г. по в. гр. д. № 328/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: