О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 107
 
София, 24.02.2010 година
 
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
 
БОНКА ЙОНКОВА
 
изслуша докладваното от съдия  Камелия Ефремова  т. д. № 875/2009 година
 
 
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Л” О. , гр. Д. срещу постановеното от Добрички окръжен съд решение от 17.06.2009 г. по в. т. д. № 50/2009 г., с което е оставено в сила решение № 133 от 21.11.2008 г. по гр. д. № 26/2007 г. на Балчишки районен съд за отхвърляне на предявения от дружеството-касатор срещу “Л” А. , гр. С. частичен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата 5 220 лв. представляваща част от обща сума 522 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неизползване през периода 2000 г. – 2006 г. на почивна база /10 броя бунгала, ресторант и магазин/, находяща се върху 4 дка незалесена горска площ в м. “Б”, Община Б., КК “А”.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон, като се твърди, че действията на ответника по спиране на обекта, довели до невъзможност за касатора /ищец/ да реализира печалба от ползването на процесната земя и обектите върху нея, са незаконосъобразни, тъй като ответното дружество не е нито собственик, нито ползвател на същите, както и че издаването на двата нотариални акта за земята е в грубо нарушение на закона.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, уточнено с молба от 03.08.2009 г., касаторът поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – “Л” А. , гр. С. не изразява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение на Балчишки районен съд по гр. д. № 26/2007 г., въззивната инстанция е споделила извода за неоснователност на предявения от “Л” О. , гр. Д. срещу “Л” А. , гр. С. иск по чл. 82 ЗЗД. С оглед безспорно установения по делото факт, че след 2000 г., т. е и през исковия период 2000 г. – 2006 г., между страните вече не са съществували никакви договорни правоотношения по повод ползването на процесната незалесена горска площ и намиращите се върху нея обекти /почивна база/, решаващият състав е приел, че за ищеца липсва основание да претендира присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, тъй като такива биха били възможни единствено при наличието на неизпълнено договорно задължение. Като несъстоятелен е преценен основният довод на ищеца, че с извършеното през 1997 г. плащане на сумата 640 000 лв. /неден./ по сметка на Комитета по горите към Министерски съвет същият е станал ползвател на земята и почивната база “на концесия”. Недопустимостта на концесията е аргументирана с наличието на специалната нормативна уредба, създадена със Закона за концесиите, а също и с факта, че ответникът не е субект, който би могъл да отдава земята на концесия.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Касаторът изобщо не е посочил кой според него е материалноправният въпрос, релевантен за конкретния правен спор, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Както в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, така и в допълнителната уточняваща молба, са изложени същите твърдения /твърде общи и схематични/ за неправилност на атакувания съдебен акт, които са изложени и в самата касационна жалба. В тях обаче не се съдържат никакви обстоятелства и доводи, касаещи допускането на касационното обжалване.
Липсата на конкретно формулиран въпрос, а и невъзможността такъв да бъде изведен от твърденията в касационната жалба и изложението, прави невъзможна и преценката на предпоставките за допускане на касационно обжалване, т. е. не само дали въпросът е обуславящ изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но и дали са налице допълнителните изисквания на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
 
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение от 17.06.2009 г. по в. т. д. № 50/2009 г. на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

 
О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 107
 
София, 24.02.2010 година
 
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
 
БОНКА ЙОНКОВА
 
изслуша докладваното от съдия  Камелия Ефремова  т. д. № 875/2009 година
 
 
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Л” О. , гр. Д. срещу постановеното от Добрички окръжен съд решение от 17.06.2009 г. по в. т. д. № 50/2009 г., с което е оставено в сила решение № 133 от 21.11.2008 г. по гр. д. № 26/2007 г. на Балчишки районен съд за отхвърляне на предявения от дружеството-касатор срещу “Л” А. , гр. С. частичен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата 5 220 лв. представляваща част от обща сума 522 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неизползване през периода 2000 г. – 2006 г. на почивна база /10 броя бунгала, ресторант и магазин/, находяща се върху 4 дка незалесена горска площ в м. “Б”, Община Б., КК “А”.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон, като се твърди, че действията на ответника по спиране на обекта, довели до невъзможност за касатора /ищец/ да реализира печалба от ползването на процесната земя и обектите върху нея, са незаконосъобразни, тъй като ответното дружество не е нито собственик, нито ползвател на същите, както и че издаването на двата нотариални акта за земята е в грубо нарушение на закона.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, уточнено с молба от 03.08.2009 г., касаторът поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – “Л” А. , гр. С. не изразява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение на Балчишки районен съд по гр. д. № 26/2007 г., въззивната инстанция е споделила извода за неоснователност на предявения от “Л” О. , гр. Д. срещу “Л” А. , гр. С. иск по чл. 82 ЗЗД. С оглед безспорно установения по делото факт, че след 2000 г., т. е и през исковия период 2000 г. – 2006 г., между страните вече не са съществували никакви договорни правоотношения по повод ползването на процесната незалесена горска площ и намиращите се върху нея обекти /почивна база/, решаващият състав е приел, че за ищеца липсва основание да претендира присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, тъй като такива биха били възможни единствено при наличието на неизпълнено договорно задължение. Като несъстоятелен е преценен основният довод на ищеца, че с извършеното през 1997 г. плащане на сумата 640 000 лв. /неден./ по сметка на Комитета по горите към Министерски съвет същият е станал ползвател на земята и почивната база “на концесия”. Недопустимостта на концесията е аргументирана с наличието на специалната нормативна уредба, създадена със Закона за концесиите, а също и с факта, че ответникът не е субект, който би могъл да отдава земята на концесия.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Касаторът изобщо не е посочил кой според него е материалноправният въпрос, релевантен за конкретния правен спор, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Както в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, така и в допълнителната уточняваща молба, са изложени същите твърдения /твърде общи и схематични/ за неправилност на атакувания съдебен акт, които са изложени и в самата касационна жалба. В тях обаче не се съдържат никакви обстоятелства и доводи, касаещи допускането на касационното обжалване.
Липсата на конкретно формулиран въпрос, а и невъзможността такъв да бъде изведен от твърденията в касационната жалба и изложението, прави невъзможна и преценката на предпоставките за допускане на касационно обжалване, т. е. не само дали въпросът е обуславящ изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но и дали са налице допълнителните изисквания на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
 
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение от 17.06.2009 г. по в. т. д. № 50/2009 г. на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: