О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 18.03.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 956/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД, гр. С. срещу решение № 1* от 01.06.2009 г. по т. д. № 2149/2008 г. на Софийски апелативен съд. С атакуваното решение е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, VІ-3 състав решение № 33 от 07.05.2008 г. по гр. д. № 568/2006 г., с което касаторът е осъден да заплати на “Д” О. , гр. С. сумата 204 701.25 лв. – застрахователно обезщетение по рамкова застрахователна полица № 124 от 14.10.2002 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 29.03.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 14 658 щ. д. – лихва за забава за периода до завеждане на исковата молба.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора, въззивният съд не е преценил всички събрани по делото доказателства и релевираните от него доводи в контекста на конкретните условия и изисквания на сключения между страните застрахователен договор и действащата нормативна уредба, в резултат на което е достигнал до неверния извод за наличие на предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение. Развити са подробни съображения за допуснати от страна на застрахованото дружество нарушения на множество от клаузите на действащите към момента на възникване на застрахователното правоотношение Общи условия за застраховане на плащания по договори за износ срещу краткосрочен търговски риск, даващи основание за отказ да бъде ангажирана отговорността на застрахователя. Основното възражение на касатора е във връзка с определянето на датата на постановяване на решението на Нюрнбергския районен съд за откриване производство по несъстоятелност на “Г” АД, Германия – 01.07.2003 г. – като дата на настъпване на застрахователното събитие, както и за игнориране на обстоятелството, че износът по процесните фактури е осъществен чрез дъщерно дружество на посоченото дружество, а не пряко с него. Изрично оплакване е заявено и по повод неспазване на установените в Общите условия срокове за представяне на необходимите документи за изплащане на застрахователното обезщетение. Освен за неоснователност на исковете, касаторът поддържа становище и за недоказаност на същите по размер.
Допускането на касационно обжалване е аргументирано с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуално правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и другите съдилища и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, като въпросите не са посочени конкретно. В подкрепа на това твърдение са представени актовете на всички възможни /с оглед ограничението по чл. 218а, б. „б” ГПК отм./ съдебни инстанции по две дела на Софийски градски съд – т. д. № 1472/2005 г. на VІ-7 състав и т. д. № 8/2006 г. на VІ-9 състав, с които са отхвърлени предявените срещу “Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД искове по чл. 390 и сл. ТЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът по касация – ”Д” О. , гр. С. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 28.10.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, VІ-3 състав, въззивният съд е приел, че са осъществени всички предпоставки за заплащане на застрахователно обезщетение, изискуеми съобразно сключения между страните застрахователен договор № 124 от 14.10.2002 г. След задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, решаващият състав е счел за неоснователни и двете групи възражения на застрахователя за недължимост на претендираното обезщетение, а именно – възражения, основани на твърдението, че договорите за износ по процесните три фактури не са застраховани, тъй като се касае за доставки, възложени и изпълнени от трето /спрямо договора за доставка при общи условия от 06.06.2001 г./ лице – дъщерното дружество на “Г” АД в Германия и възражения, основани на твърдението за неизпълнение на задълженията на застрахования по процесния застрахователен договор, водещи до изключване отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение по него.
Като решаващ аргумент за неоснователността на първата група възражения Софийски апелативен съд е посочен безспорно установеният от доказателствата по делото факт, че вземанията по процесните три фактури са приети в развилото се пред Нюрнбергския районен съд производство по несъстоятелност на “Г” АД именно като негови задължения към ищеца “Д” О. , а не като задължения на неговото дъщерно дружество “Грундиг Телевизионни и видео продукти и системи” О. , Германия, фигуриращо като получател на стоките в заявките за тяхната доставка. Оттук е направен и изводът, че при тези доставки дъщерното дружество е действало от името и за сметка на купувача по договора за доставка при общи условия от 06.06.2001 г. “Г” АД, като вътрешните отношения на последния с дъщерното му дружество са без значение за настоящия спор, след като правните последици от изпълнението на договорите се признават от длъжника, макар и чрез действията на синдика в откритото производство по несъстоятелност.
Във връзка с втората група възражения въззивният съд е счел, че застрахованият ищец е предприел всички необходими, с оглед изискванията на конкретните Общи условия на застраховката, действия, както за своевременно уведомяване на застрахователя за финансовите затруднения на чуждестранния купувач, така и за заявяване и доказване на претенцията за заплащане на застрахователното обезщетение. В резултат на извършеното тълкуване на релевантната за случая клауза на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Общите условия решаващият състав е приел, че уговореният между страните застрахователен риск “неплатежоспособност” следва да се счита настъпил на датата 01.07.2003 г., когато е постановено решението на Нюрнбергския районен съд за откриване производство по несъстоятелност на “Г” АД, а не на датата 14.04.2003 г., когато е депозирана молбата за иницииране на това производство. Като ирелевантно за настъпването на застрахователния риск е преценено обстоятелството, че към момента на предявяване на претенцията към застрахователя за заплащане на обезщетение вземането на ищеца “Д” О. по процесните фактури все още не е било прието и включено в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност. Освен това, предприетото от ищеца предсрочно предявяване на вземането срещу длъжника е счетено като действие, което не е в противоречие, а напротив – в изключителен интерес на застрахователя, с оглед суброгирането му в правата на застрахования.
По отношение липсата на декларация за просрочено плащане на доставките за м. март 2003 г. решаващият състав е приел, че същата не представлява основание за отказ да бъде платено застрахователно обезщетение, като е взел предвид, че молбата за изплащане на застрахователно обезщетение е депозирана в срока за подаване на тази декларация и че при това положение подаването на такава декларация не е било необходимо. Още повече, след като по повод на доставката от предходния месец застрахователят вече е бил уведомен за възникналите трайни финансови затруднения на чуждестранния купувач, в т. ч. и за инициираната по отношение на него процедура за откриване на производство по несъстоятелност. В същия аспект е преценено неизпращането на напомнителни писма до длъжника, изискването за които е предвидено в чл. 18, ал. 2, т. 1 от Общите условия, като е съобразена и липсата на изрично предвидена санкция при неизпълнение на посоченото изискване. Забавата при представянето на всички изискуеми във връзка с плащането на застрахователното обезщетение документи е счетена от съда като обстоятелство, имащо отношение при определяне забавата на самия ответник, но не и като основание за отказ да бъде изплатено обезщетението. След извършване на самостоятелни изчисления по отношение конкретните суми в левова равностойност, Софийски апелативен съд е стигнал до извода, че същите са в размер, по-голям от присъдените от първоинстанционния съд, като обаче е потвърдил присъденият размер, предвид липсата на подадена от страна на ищеца жалба.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Допускането на касационния контрол е обусловено от комулативното наличие на предвидените в чл. 280 ГПК предпоставки: общата предпоставка по ал. 1 – решението да съдържа произнасяне по значим за конкретното дело материалноправен и/или процесуалноправен въпрос и допълнителните предпоставки, специфични за всяко от трите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
За да бъде извършена, обаче, преценка относно наличието на изброените предпоставки, необходимо е преди всичко да е посочен точно и ясно въпросът, по отношение на който се твърди, че тези предпоставки са осъществени. Това изискване в случая не е изпълнено.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е заявил, че въззивният съд се е произнесъл “по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и другите съдилища и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона”, но не е изпълнил задължението си да посочи конкретно кои са тези въпроси. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховен касационен съд, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая значимите за делото въпроси не биха могли да бъдат конкретизирани от настоящия състав, в рамките на правомощията му по т. 1 от цитираното Тълкувателно решение, тъй като изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изобщо не съдържа доводи, относими към някой от многобройните материалноправни и процесуалноправни въпроси, намерили конкретно решение в постановения от въззивния съд акт, а представлява механична съвкупност от цитати от мотивите на представените съдебни решения, без да е посочена връзката на съответния цитат с решението на определен въпрос.
Освен това, сам по себе си, фактът, че приложените съдебни решения са постановени по спорове за заплащане на застрахователно обезщетение с участието на касатора “Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД и при прилагане на приетите от него Общи условия за застраховане, не може да обоснове сходство на настоящия спор с останалите две дела, по които са постановени приложените решения. Във всеки от трите случаи фактите и установяващите ги доказателства са напълно различни, което обосновава съответно и разлика в спорните въпроси и в тяхното решаване. Следва да се отчете и обстоятелството, че преценката на фактическия и доказателствен материал е въпрос на суверенното право и конкретно проявление на правораздавателната функция на решаващия съдебен състав, като неправилността на направените в резултат на тази преценка изводи представлява основание за касиране на постановеното решение, но не и за допускане на касационния му контрол.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не е налице както общото условие за допускане на касационно обжалване, така и твърдяното от касатора противоречие със съдебната практика. А що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, такова изобщо не следва да се счита за релевирано. Съгласно дадените в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховен касационен съд указания, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, докато в случая по отношение на решените от въззивния съд въпроси /при това без да са посочени конкретно/ касаторът поддържа само част от това основание, а именно – че същите са от значение за точното прилагане на закона.
При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. В представения с отговора по чл. 287 ГПК договор за правна защита и съдействие № 2* от 01.10.2009 г. е посочено, че между ответното дружество и процесуалния му пълномощник е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 30 000 лева, което е дължимо „за процесуално представителство и защита по т. д. № 2149/08 г. на САС, 5 състав до окончателното приключване на делото”. С оглед така очертания предмет на договора и предвид обстоятелството, че делото приключва с постановеното определение по чл. 288 ГПК, т. е. без да се е развило самото касационно производство, на ответника следва да се присъди само половината от уговореното /и заплатено с платежно нареждане от 19.10.2009 г./ адвокатско възнаграждение. Или, искането по чл. 78 ГПК е основателно само за сумата 15 000 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 1* от 01.06.2009 г. по т. д. № 2149/2008 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА “Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД, гр. С., бул. “. № 55, ет. 1 да заплати на “Д” О. , гр. С., ул. “. № 1* направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: