О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 01.06.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1133/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “Г”, гр. П. срещу решение № 223 от 17.07.2009 г. по в. гр. д. № 447/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 94 от 25.02.2009 г. по т. д. № 808/2008 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от „К” А. , гр. П. срещу търговеца-касатор иск по чл. 439, ал. 1 във връзка с чл. 124 ГПК, като е признато за установено, че вземанията на същия търговец, за които е издаден изпълнителен лист от 15.12.1999 г. въз основа на влязло в сила решение от 11.05.1999 г. по т. д. № 2881/1994 г. на Пловдивски окръжен съд, са погасени на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ поради непредявяването им в производството по несъстоятелност на дружеството-длъжник.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода за погасяване на процесните вземания към ответника „К” А. , като аргументира неприложимост на разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, на която се е позовал Пловдивски апелативен съд, тъй като в случая не са налице предвидените в закона предпоставки, а именно – производството по несъстоятелност да е преминало през всичките му фази и да е прекратено поради приемането на оздравителен план или поради осребряване имуществото на длъжника.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, озаглавено “допълнение на касационната жалба”, касаторът аргументира допускането на касационното обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като отново развива подробни съображения за неправилност на въззивното решение, произтичаща от нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. В подкрепа на същите моли да бъдат взети предвид представените съдебни актове – определение от 08.02.2002 г. по ч. гр. д. № 157/2002 г. на САС; решение от 09.07.2002 г. по в. гр. д. № 334/2002 г. на ВтАС; решение № 1* от 17.03.1999 г. по адм. д. № 392/1999 г. на ВАС и решение № 39 от 11.03.2004 г. по гр. д. № 497/2003 г. на ВКС, І т. о.
Ответникът по касация – ”К” А. , гр. П. моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 15.12.2009 г., с който е представена съдебна практика по приложението на чл. 739, ал. 1 ТЗ.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „К” А. , гр. П. срещу Е. “Г”, гр. П. иск по чл. 439, ал. 1 във връзка с чл. 124 ГПК, въззивният съд е приел, че вземанията на едноличния търговец към „К” А. , предмет на спора, са погасени на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ. Този извод е направен, с оглед безспорния по делото факт, че тези вземания не са били предявени в откритото по отношение на длъжника „К” А. производство по несъстоятелност. Изложени са съображения, че независимо от образуваното изпълнително производство за принудителното им удоволетворяване, за кредитора-едноличен търговец е съществувало задължение за предявяването на вземанията си в производството по несъстоятелност, което е мотивирано с изричната разпоредба на чл. 638 ТЗ. Като ирелевантно за последиците от непредявяване на вземанията е преценено обстоятелството как е приключило производството по несъстоятелност – със споразумение с кредиторите, оздравителен план или осребряване на имуществото.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, следва да се отбележи, че независимо от формалното наличие на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не е изпълнил задължението си да посочи кой е въпросът /материалноправен и/или процесуалноправен/, релевантен за конкретния правен спор, по отношение на който твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховен касационен съд, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Значимият за делото въпрос не би могъл да бъде уточнен от настоящия състав, в рамките на правомощията му по т. 1 от цитираното Тълкувателно решение, тъй като в обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се съдържат достатъчно ясни и конкретни доводи. Изложението представлява по своето съдържание по-подробно мотивиране на оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение. Тези оплаквания обаче не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като не се покриват с основанията за допускане на касационния контрол, в какъвто смисъл са и указанията в Тълкувателно решение № 1/2010 г.
Дори и да се приеме, обаче, с оглед доводите за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ и практиката, която представя, че касаторът е поставил като важен за спора въпроса за предпоставките, при които се погасяват непредявените от кредиторите вземания, касационното обжалване отново не следва да бъде допуснато. Касаторът само се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да подкрепи с аргументи твърдението си относно неговото наличие. Независимо от това, не би могло да се счете, че по отношение на формулирания по-горе въпрос са осъществени специфичните предпоставки на това основание. От една страна, разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ е напълно ясна и не поражда необходимост от тълкуване. Освен това, по приложението й е налице и достатъчно съдебна практика, в т. ч. и представена от самите страни, която приема категорично, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват. Безспорно в практиката също е становището, че погасителният ефект настъпва само, когато производството по несъстоятелност е преминало през фазата на предявяване и приемане на вземанията, каквато именно е и настоящата хипотеза, защото само в този случай кредиторите биха могли да предявят своите вземания и да упражнят другите свои права.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът дължи заплащане на направените от ответника разноски за настоящото производство, възлизащи на сумата 1 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0* от 11.12.2009 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 223 от 17.07.2009 г. по в. гр. д. № 447/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. “Г”, гр. П., ул. „И” № 52 да заплати на „К” А. , гр. П., бул. „. септември” № 225 направените по настоящото дело разноски в размер на 1 300 /хиляда и триста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: