4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 01.02.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 15/2013
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб „Черно море Бриз”, [населено място] против определение № 1949 от 25.09.2012 г. по ч. гр. д. № 3219/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15 състав от 09.07.2012 г. определение за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване нередовностите на исковата молба.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение, като незаконосъобразно. Поддържа становище, че указанията за внасяне на държавна такса по подадената от него искова молба не са му съобщени надлежно, тъй като при връчването на призовката с тези указания не са спазени изискванията на чл. 50, ал. 3 ГПК. По-конкретно, твърди, че призовкарят не е установил точно кой от многото офиси в сградата на [улица] офис на ицщовото сдружение, както и че призовката е връчена на лице – И. И. П., която не е служител на Сдружение „Спортен клуб Черно море Бриз” и не работи в неговия офис, а работи в друг офис в същата сграда.
Като значими за допускане на касационния контрол в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени въпросите: 1. Какво следва да бъде определението за „канцелария” на юридическо лице и кое връчване на съобщение следва да бъде прието за „връчване в канцеларията на юридическото лице” по смисъла на чл. 50, ал. 3 ГПК; 2. Какъв е смисълът на определенията „работник” и „служител” съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК, за да могат тези лица валидно да получават съобщения от името на юридическите лица. Според частния касатор, тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд: определение № 114 от 26.01.2011 г. по ч. т. д. № 74/2010 г. на ІІ т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК и определение № 289 от 02.06.2011 г. по ч. гр. д. № 297/2011 г. на ІІІ г. о.; определение № 54 от 20.01.2011 г. по ч. т. д. № 647/2010 г. на І т. о.; определение № 22 от 17.01.2012 г. по ч. т. д. № 886/2011 г. на І т. о. и определение № 247 от 02.04.2010 г. по ч. т. д. № 216/2010 г. на ІІ т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждането за връщане на подадената от Сдружение с нестопанска цел „Спортен клуб „Черно море Бриз”, [населено място] искова молба срещу Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по ветроходство”, [населено място] за отмяна решенията на Общото събрание на същото от 27.04.2012 г., въззивният съд е счел, че указанията за отстраняване на нередовността й, дадени от първоинстанционния съд с разпореждането му от 01.06.2012 г., са били надлежно съобщени на ищеца. Този извод е аргументиран с връчването на призовката с указанията на посоченото от ищеца в исковата молба седалище и адрес на управление – [населено място], [улица] с получаването й от лице с надлежно посочени три имена и длъжност, от което следва да се счита, че същото е от канцеларията на дружеството-адресат и се е съгласило да приеме съдебните книжа. Като ирелевантно за редовността на връчването решаващият състав е преценил обстоятелството дали получилото призовката лице е в трудово-правни отношения с ищцовото сдружение и дали е упълномощено изрично да получава съдебни книжа. В подкрепа на този свой извод съдът се е позовал на факта, че съобщението до ищеца, с което е уведомен за прекратителното определение, е било връчено по същия начин – чрез лицето И. И. П., като последвалата частна жалба е подадена в срок.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Макар и значими за изхода на делото, поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като по отношение на тях не е доказано поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От представените от частния касатор актове на ВКС характер на задължителна съдебна практика по смисъла, разяснен в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. и т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС, има единствено определение № 22 от 17.01.2012 г. по ч. т. д. № 886/2011 г. на І т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, с което съдът е допуснал касационно обжалване и се е произнесъл по основателността на подадената частна касационна жалба, но не и останалите определения, доколкото с определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК не е допуснато касационно обжалване, а определение № 114 от 26.01.2011 г. по ч. т. д. № 74/2010 г. на ІІ т. о. е постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Представляващото задължителна съдебна практика определение № 22 от 17.01.2012 г. по ч. т. д. № 886/2011 г. на І т. о. не може обаче да бъде обсъждано при преценката на заявеното основание, тъй като то е неотносимо към поставените от частния касатор два въпроса, свързани с изясняване на употребените в чл. 50, ал. 3 ГПК понятия „канцелария на юридическото лице” и „работник” и „служител”. С това определение ВКС се е произнесъл по въпроса дали на призовкаря са му възложени функции по проверка на твърдението на получаващото призовки и съобщения лице относно заеманата от него длъжност, но не и за това какъв смисъл е вложен в изброените по-горе понятия.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1949 от 25.09.2012 г. по ч. гр. д. № 3219/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: