4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№87
София, 19.02.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 200/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 289 от 05.12.2011 г. по в. т. д. № 516/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 96 от 17.06.2011 г. по т. д. № 122/2009 г. на Шуменски окръжен съд. С първоинстанционния акт са уважени предявените от Господин И. С. от [населено място] и [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 29, ал. 1 ЗТР, като е прогласена нищожността на взетите от едноличния собственик на капитала на [фирма], [населено място] решения от 24.11.2008 г. за прекратяване на ликвидацията и продължаване на дейността на дружеството и за назначаване на управител на същото и е признато за установено, че извършените на 25.11.2008 г. вписвания на тези решения в Търговския регистър – № 20081125140703 и № 20081125141329 – касаят несъществуващи обстоятелства.
К. поддържа, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по искове, за предявяването на които ищците не са доказали наличието на конкретен правен интерес. Релевирано е оплакване и за неправилност на въззивния акт поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отхвърлянето на искането по чл. 373, ал. 2 ГПК за произнасяне относно съществуването на членствено правоотношение на ищците в [фирма] и непроизнасяне на съда по възраженията, че ищците не са изпълнили задължението си да внесат дължимите от тях дялови вноски, което води до прекратяване на членственото им правоотношение и до настъпване на последиците по чл. 126, ал. 2 ТЗ. Освен това, касаторът счита за неправилен, като противоречащ на разясненията по т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, и изводът на решаващата инстанция за нищожност на атакуваните решения и съответно за вписване на несъществуващи обстоятелства.
Допускането на касационното обжалване е заявено на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. Може ли съдът, без искане от страната, сам да приеме, че е налице правен интерес за ищеца, без ищецът да е предприел валидно процесуално действие да коригира правния си интерес, като посочи и обоснове новия си правен интерес с допълнителна искова молба или с последващо изявление в съдебно заседание; 2. Какви са последиците за невнеслия дяловите си вноски съдружник в производството по ликвидация; При невнасяне на вноски как се определя ликвидационният му дял и участва ли в разпределението по чл. 271 ТЗ; 3. Трябва ли в производството по предявените искове съдът да изследва първо въпроса за съществуване на членствено правоотношение, защото същият е свързан с предявения от ищците правен интерес.
Ответниците по касация – Господин И. С. от [населено място] и [фирма], [населено място] – заявяват становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 21.02.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Господин И. С. от [населено място] и [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 124, а. 1 ГПК и чл. 29, ал. 1 ЗТР, въззивният съд е приел, че атакуваните решения за прекратяване на ликвидацията и продължаване на дейността на [фирма], [населено място] и за назначаване на управител на същото са несъществуващи, респ. нищожни, тъй като са взети от несъществуващ орган на несъществуващо дружество – от „едноличния собственик [фирма]”, след изключването на останалите съдружници – настоящи ищци, което дружество е било заличено от Търговския регистър в предходен момент и не съществува в правния мир. Поради това е направен и извод, че в Търговския регистър са вписани невъзникнали обстоятелства. По отношение основателността на претенциите решаващият състав е възприел изцяло изложените от Шуменски окръжен съд съображения, препращайки към мотивите на постановеното от него решение в съответствие с разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Като неоснователно решаващият състав е преценил и оплакването за недопустимост на първоинстанционния акт поради липса на правен интерес от предявените искове, като е счел, че този въпрос е решен окончателно с постановеното от Върховен касационен съд определение № 256 от 08.03.2011 г. по ч. т. д. № 759/2010 г. на ІІ т. о. и е посочил, че споделя същото.
Настоящият състав намира, че поставените от касатора въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на тях не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, релевантният за спора въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая тези предпоставки не са доказани. От една страна, касаторът се е позовал само бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без изобщо да обоснове становището си защо счита, че същото е налице, нито е посочил конкретна правна норма, която следва да бъде тълкувана с цел правилното й прилагане. От друга страна, по въпроса за преценката на правния интерес от предявените искове е налице и многобройна и непротиворечива съдебна практика. Според същата, съдът е длъжен служебно да провери допустимостта на предявения иск, в т. ч. и наличието на правен интерес, когато се касае за установителен иск, доколкото правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на този вид искове, като проверката се извършва въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства дори и ищецът да не е обосновал изрично в какво точно се изразява правният му интерес. В случая въпросът за правния интерес на ищците от предявените искове е бил предмет на изрично обсъждане в първоинстанционното производство, като същият е решен окончателно с постановеното от Върховен касационен съд определение № 256 от 08.03.2011 г. по ч. т. д. № 759/2010 г. на ІІ т. о., с което и двете съдебни инстанции са се съобразили. Изложените в този акт съображения се споделят и от настоящия състав, поради което същият приема, че не е налице вероятна недопустимост на обжалваното решение поради липса на правен интерес за ищците от предявените искове като самостоятелно основание за допускане на касационния контрол в съответствие с разясненията по т. 1 от цитираното тълкувателно решение.
Що се отнася до въпросите, свързани с невнасянето на дяловите вноски на ищците /бивши съдружници в [фирма]/ и значението им за членственото правоотношение в това дружество, същите не могат да бъдат определени като значими за изхода на делото, тъй като по тях липсва изрично произнасяне във въззивното решение. Още повече, че позоваването на касатора на невнасянето на вноските е именно във връзка с твърдението му за липса на правен интерес поради автоматично прекратяване на членственото правоотношение, който въпрос, както беше посочено вече, е решен с определението на ВКС по ч. т. д. № 759/2010 г.
С оглед изложенитe съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 289 от 05.12.2011 г. по в. т. д. № 516/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: