3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София,20.03. 2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 520/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 30.12.2016 г. по ч. гр. д. 3604/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от банката частна касационна жалба вх. № 13055 от 19.09.2016 г. срещу постановеното по същото дело определение № 2857 от 10.08.2016 г.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода, че делото е търговско и следователно постановеното въззивно определение не подлежи на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед цената на предявените искове. Счита този извод за неправилен, тъй като същият не държи сметка за същественото в случая обстоятелство, че предмет на спора е право, ползващо се от специалната закрила на Закона за защита на потребителите и поради това сключваните сделки, макар да са търговски по своя характер, следва да се разглеждат от съда от гледна точка и на потребителския им характер и предявените за защита правата на потребителя искове (както установителните, така и осъдителният) представлява потребителски, а не търговски спор, което обосновава съответно приложимост на установения в закона праг за касационно обжалване (5 000 лв.) за гражданските, а не за търговските дела (20 000 лв.).
Ответникът по частната жалба – Д. Д. П. от [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да върне подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба, въззивният съд е приел, че постановеното от него определение № 2857 от 10.08.2016 г. по ч. гр. д. 3604/2016 г. не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявените искове е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер, определящ допустимостта на касационното обжалване за търговските дела – 20 000 лв. Търговският характер на спора е аргументиран с това, че предявените установителни искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД имат за предмет права, породени от действителността на договор за банков кредит, представляващ абсолютна търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, като за същия е без значение позоваването от страна на ищеца на противоречие с разпоредби на Закона за защита на потребителите и качеството му на потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на З.. В обжалваното разпореждане е прието, че с оглед изложените в исковата молба твърдения, вкл. посочената цена на иска по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК, накърненият имуществен интерес, чиято защита се търси не само с осъдителния, но и с установителните искове, е в размер на 4 423.21 швейцарски франка – сумата, платена от ищеца съгласно нищожните клаузи на договора до датата на предявяване на исковата молба.
Разпореждането следва да бъде потвърдено, но не по изложените в него съображения.
Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, след изменението й с ДВ, бр. 50 от 2015 г., когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция – пред съответния апелативен съд. С това изменение е предвидено двуинстанционно разглеждане на посочените дела. С произнасянето на Върховния касационен съд, съответно на апелативния съд инстанционният контрол върху атакуваното определение, респ. разпореждане е изчерпан.
В случая е налице втората от визираните две хипотези. Производството по гр. д. № 12082/2013 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по въззивни жалби на Д. Д. П. и [фирма] срещу решение от 28.02.2013 г. по гр. д. № 5579/2012 г. на Софийски районен съд, Първо ГО, 39 състав и е приключило с постановяването на решение № 4206 от 10.06.2015 г. Срещу това решение са депозирани касационни жалби от страните по делото, съответно – касационна жалба вх. № 93744/21.07.2015 г. от Д. Д. П. и касационна жалба вх. № 103956/24.08.2015 г. от [фирма]. Същите са върнати с определение на Софийски градски съд от 04.01.2016 г. Срещу определението за връщане е депозирана частна жалба вх. 47901 от 07.04.2016 г. от [фирма]. С определение № 2857 от 10.08.2016 г. по ч. гр. д. 3604/2016 г. Софийски апелативен съд е потвърдил определението за връщане на касационните жалби. Следователно, с оглед установеното в чл. 274, ал. 2 ГПК правило, определението на апелативния съд, с което е потвърдено определението от 04.01.2016 г. на Софийски градски съд, постановено от същия съд в качеството му на въззивна инстанция, не подлежи на последващ инстанционен контрол пред Върховен касационен съд. Поради това, подадената срещу него частна касационна жалба вх. № 13055/19.09.2016 г. е недопустима и подлежи на връщане, без да е необходимо да се извършва каквато и да било друга преценка относно нейната редовност и допустимост, в т. ч. и с оглед изискванията на 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК. Последната би била дължима само, ако в закона е предвидена възможност за инстанционен контрол на постановения съдебен акт, каквато в настоящия случай не е налице.
Поради изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно като краен правен резултат и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 30.12.2016 г. по ч. гр. д. 3604/2016г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: