4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
София,18.12.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 28/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] бряг срещу решение № 462 от 07.10.2011 г. по в. гр. д. № 541/2010 г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Червенобрежки районен съд решение № 267 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 599/2009 г. досежно отхвърлянето на предявения от същото дружество срещу Г. В. А. от [населено място] бряг иск с правно основание чл. 403 ГПК за заплащане на сумата 24 000 лв., представляваща пропуснати ползи от наложеното обезпечение с определение № 111 от 13.03.2009 г. по ч. т. д. № 48/2009г. на Плевенски окръжен съд.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие със закона. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за липса на причинна връзка между твърдяните пропуснати ползи и запечатването на търговските му обекти за процесния период в резултат от наложеното по искане на ответника обезпечение, тъй като не е доказано, че дружеството със сигурност би получило печалби от дейността на тези обекти в посочения в заключението на счетоводната експертиза размер. Според касатора, въззивният съд не е съобразил, че съгласно възприетото в правната теория и в съдебната практика становище сигурността на настъпването на пропуснатата полза не е абсолютна, а представлява основано на обективните факти предположение, че при обикновения ход на нещата или според особените обстоятелства на конкретния случай същото би могло с вероятност да се очаква. Освен това счита, че изложените в обжалвания акт мотиви относно констатираните от експертизата твърде различни обеми на продажбите в процесните обекти за периода преди налагане на обезпечението и за периода след отмяната му са от значение за размера на пропуснатата полза, но не и за нейното настъпване.
Като относими към допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните въпроси: 1. Необходимо ли е с наложеното обезпечение да са осуетени реално съществуващи правоотношения, за да се приеме, че кредиторът е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и 2. До каква степен трябва да е сигурно осуетеното в резултат от вредоносното деяние бъдещо увеличаване на имуществото, за да се приеме, че е налице пропусната полза – главно и пълно доказване на абсолютна сигурност /т. е. осуетено благоприятно развитие по реално съществуващи взаимоотношения/ или основано на обективните факти предположение за най-вероятно бъдещо благоприятно развитие на имуществените дела. По отношение на първия въпрос се твърди, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / – решение № 66 от 14.06.2011 г. по гр. д. № 172582009г. на ВКС, ІV г. о., а по отношение на втория въпрос – че се решава противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, за което касаторът се позовава на постановеното от ВКС, ІV г. о. по реда на отменения ГПК решене № 277 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1300/2007 г.
Ответникът по касация – Г. В. А. от [населено място] бряг – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] бряг срещу Г. В. А. от [населено място] бряг иск с правно основание чл. 403 ГПК за заплащане на сумата 24 000 лв., въззивният съд е приел, че в случая пропусната полза, изразяваща се в нереализирана печалба, не е налице, тъй като липсва сигурност за увеличаване имуществото на ищеца [фирма]. Този извод е направен поради неангажирането на доказателства за наличие на преддоговорни отношения с доставчици и клиенти, правещи вероятно съществуването на търговски сделки, от които дружеството да не е могло да реализира печалби, с конкретизиране на вида на стоката и размера на печалбите от реализирането й. Изразено е разбирането, че увеличението на имуществото, което кредиторът е могъл да получи, трябва да почива на реално съществуващи правоотношения, свързани с предварителни поръчки, договори и др., които да са били осуетени именно поради наложеното обезпечение. Наред с това, решаващият състав се е позовал на липсата на данни в заключението на допуснатата счетоводна експертиза за това, как е определен приетият от него процент на търговската отстъпка /18%/, като е отбелязал също, че установеният от вещото лице обем на печалбите за периода, предхождащ налагането на обезпечението и периода след отмяната му е в изключително широк диапазон – от 91 154.45 лв. за м. януари 2009г. до 44 476.87 лв. за м. септември 2009 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия поставен от касатора въпрос, по отношение на който е осъществено както общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е значим за изхода на конкретното дело, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС. Що се отнася до втория въпрос, тъй като е относим към правилността на въззивния акт, произнасянето по него следва да се извърши при разглеждане на касационната жалба по същество.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 462 от 07.10.2011 г. по в. гр. д. № 541/2010 г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Червенобрежки районен съд решение № 267 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 599/2009 г. за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] бряг срещу Г. В. А. от [населено място] бряг иск с правно основание чл. 403 ГПК за заплащане на сумата 24 000 лв.
УКАЗВА на [фирма], [населено място] бряг, в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 480 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: