2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София,02.07.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 981/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 191 от 21.05.2012 г. по в. гр. д. № 91/2012г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4190 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 2025/2010 г. на Разложки районен съд за отхвърляне на предявения от дружеството-касатор срещу [община] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 13 034.48 лв. /с ДДС/, представляваща стойността на извършени допълнителни строително-монтажни работи на обект С., [населено място], както и за отхвърляне на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 110.55 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за периода 23.11.2010 г.-22.12.2010 г.
К. поддържа, че въззивното решение е недопустимо, в частта, с която съдът е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като същият не е бил сезиран с такава претенция. По отношение на извода за липса на предпоставките на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на процесната сума, се твърди неправилност на въззивния акт поради противоречие със закона и необоснованост. Според касатора, решаващият състав не е отчел, че поради отсъствието на договор между страните за допълнително извършените СМР, получаването на същите от ответната община води до неоснователното й обогатяване.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като релевантни за изхода на делото касаторът посочва процесуалноправния въпрос за задължението на съда да се произнесе по предявения иск и материалноправния въпрос за възможността да се иска връщане на даденото при начална липса на основание и приложимостта на института на неоснователното обогатяване в случаи, при които между същите страни, между които е налице разместване на имуществени блага без правно основание, съществува и друга облигационна връзка за същия обект, в който са вложени тези блага. По отношение на първия въпрос се твърди, че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 1/85 г. /т. 9/; ТРОСК № 1 от 17.07.2001 г. /т. 10/ и решение № 25 от 22.02.2010 г. по т. д. № 657/2009 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, а по отношение на втория въпрос – че е решен в противоречие с ППВС № 1/79 г. /т. 1/ и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – [община] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [община] иск за заплащане на сумата 13 034.48 лв., представляваща стойността на извършени допълнителни строително-монтажни работи на обект С., [населено място], въззивният съд е приел, че не е налице неоснователно обогатяване на ответната община с тази сума. Съобразявайки безспорния по делото факт, твърдян и от самия ищец, че извършените от дружеството допълнителни СМР са извън тези по сключения между страните договор по реда на възлагане на малка обществена поръчка – № Д-ОП-69 от 16.06.2010 г., но са извършени в процеса на изпълнение на същия договор по нареждане на лице /инвеститорски контрол/, чиито действия не обвързват ответната община, решаващият състав е направил извод, че в случая не са осъществени предпоставките нито на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, нито на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка са отчетени уговорките в раздел ІІІ на договора от 16.06.2010 г., че същият се сключва при цени, съгласно офертата на изпълнителя за конкретна сума; че тази цена включва всички разходи за изпълнението на поръчката и че общата стойност за изпълнението на обекта не трябва да надвишава сумата 32 009.58 лв. /за която е безспорно, че е платена/, както и че в чл. 12.2., изр. 2 е предвидена възможност за възлагане на допълнителни СМР на същия изпълнител, но само чрез процедура на договаряне съгласно чл. 90, ал. 1, т. 8 ЗОП, каквато не е проведена.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато поради вероятността въззивното решение да е процесуално недопустимо – вероятност, произтичаща от нередовността на исковата молба в частта й, касаеща иска за сумата 13 034.48 лв. – стойност на извършени допълнителни СМР и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 25.52 лв., тъй като същата съдържа твърдения за обстоятелства, сочещи едновременно на две взаимно изключващи се основания – договорно и извъндоговорно.
Преценката за вероятна недопустимост на обжалваното решение, извършена в производството по чл. 288 ГПК, представлява напълно достатъчно основание за допускане на касационното му обжалване, съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 191 от 21.05.2012 г. по в. гр. д. № 91/2012г. на Благоевградски окръжен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 261.20 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: