4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
С.,14.06.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 923/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма], [населено място] срещу решение № 671 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 227/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, І-11 състав решение № 4611 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 683/2009 г., изцяло за уважени предявените от М. К. Д. от [населено място], област Стара З. и В. К. П. от [населено място] срещу ЗК [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 25.10.2008 г. в размер на сумата 80 000 лв. за всеки от ищците, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 29.01.2009 г. – до окончателното й изплащане.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че при постановяване на съдебния акт въззивният съд е приложил неточно законовите норми, в резултат на което се създава правило, различно от установеното в закона и по-конкретно – присъдено е обезщетение от застрахователя на основание чл. 226 във връзка с чл. 257 КЗ, без да се поддържа твърдение, че такова обезщетение се дължи на основание чл. 45 ЗЗД от прекия причинител на вредите – Ц. М. Д. – син на ищеца М. Д. и племенник на ищцата В. П., както и внук на починалото лице Ц. А. К.. К. изразява несъгласие и с извода на решаващия състав за недоказаност на съпричиняване от страна на пострадалата, както и с размера на присъденото на ищците обезщетение с твърдението, че същото е прекомерно завишено.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото е посочен въпросът основателен ли е искът по чл. 226 във връзка с чл. 257 КЗ и може ли да се проведе успешно исков процес по реда на прекия иск срещу застрахователя в случай, че ищците не твърдят да им се дължи обезщетение по чл. 45 ЗЗД.
Ответниците по касация – М. К. Д. от [населено място], област Стара З. и В. К. П. от [населено място] – заявяват становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 25.08.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да уважи изцяло предявените от М. К. Д. от [населено място], област Стара З. и В. К. П. от [населено място] срещу ЗК [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц. А. К., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие на 25.10.2008 г., въззивният съд е приел за доказани всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на ЗК [фирма] по застраховка „Гражданска отговорност” на причинилия произшествието водач Ц. М. Д.. Вината на посоченото лице е счетена за доказана от одобреното на основание чл. 382, ал. 7 НПК споразумение по нохд № 4/2009 г. на Габровски окръжен съд. Решаващият състав не е споделил извода на първата инстанция за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Ц. А. К., като поради противоречието в доказателствата по делото – заключенията на медицинската и техническата експертизи и показанията на свидетеля Ц. Д. – е счел за недоказано твърдението, че същата не е била с поставен предпазен колан. Като занижен въззивният съд е преценил и приетият в обжалваното пред него решение размер на дължимото на ищците обезщетение. С оглед конкретните обстоятелства на случая – момента на пътно-транспортното произшествие – м. 10. 2008 г.; възрастта на пострадалата – 75 г. и. 3 м. и тази на ищците към същия период; средната продължителност на живот в страната; степента на родство между тези лица и съществувалите между тях взаимоотношения, характеризиращи се с близост и постоянство, но при липса на обща ежедневна житейска среда; тежкото приемане на смъртта на починалата от нейните низходящи и неблагоприятното отражение върху емоционалното им състояние; степента и продължителността на търпените вреди и техните последици; фактът, че ищците и починалата са пълнолетни лица, които са имали свой самостоятелен начин на живот и не са били зависими един от друг – решаващият състав е преценил, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение в претендирания с исковата молба размер от 80 000 лв., поради което, след частична отмяна на първоинстанционното решение е присъдил на всеки от ищците допълнително сумата 38 000 лв.
Настоящият състав намира, че поставеният от касатора въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Направеното от застрахователя възражение, че не дължи претендираните обезщетения, доколкото не се твърди прекият причинител на вредите да дължи обезщетение по чл. 45 ЗЗД, е в явно противоречие с твърденията в исковата молба. Видно от обстоятелствената част на същата, ищците изрично са се позовали на виновното поведение на причинилия процесното пътно-транспортно произшествие техен близък родственик, за доказването на което са представили и одобреното в наказателния процес срещу него споразумение. Тези твърдения сочат недвусмислено, че отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователните обезщетения е обоснована именно с отговорността самия делинквент.
Отделно от това, по отношение на заявения въпрос не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези изисквания в случая не са налице, доколкото касаторът не обосновава заявения като обуславящ въпрос с твърдението за неяснота или противоречивост на определена правна норма, а със субективното отношение на ищците към причинителя на вредата, които, според него, не проявяват критичност към поведението му и не считат, че същият следва да отговаря за причинените вреди на основание чл. 45 ЗЗД. Това твърдение, обаче, подлежи на установяване в хода на процеса и изводите, до които съдът достига в тази връзка, са относими към правилността на неговия акт, но не и към основанията за допускането му до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 671 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 227/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: