3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№325
София, 26.04.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1894/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 153 от 08.02.2013 г. по в. гр. д. № 127/2012 г. на Смолянски окръжен съд, с което е прекратено производството по същото дело, образувано по подадена от посочения търговец молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение № 130 от 12.05.2010 г. по гр. д. № 7/2010 г. на Смолянски районен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение, като твърди, че изводът за просроченост на молбата му за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК е в противоречие с процесуалния закон. Поддържа, че съдът неоснователно е приложил фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК, приемайки за редовно връчването на препис от първоинстанционното неприсъствено решение, въпреки липсата на данни, че връчването е станало на адреса по регистрация на търговеца или че получилото преписа лице В. Д. е негов работник или служител. Според частния жалбоподател, отбелязването в изпратените до него призовки, че не се намира на адреса, удостоверява невъзможност за връчване по смисъла на чл. 50, ал. 4 ГПК, а не напускане на адреса, поради което първоинстанциноният съд е следвало да пристъпи към връчване чрез залепване по чл. 47 ГПК.
Ответницата по частната жалба – К. Р. К. от [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна.
За да постанови прекратяване на производството по депозираната от [фирма], [населено място] молба вх. № 2305 от 09.03.2012 г., преценена с оглед указанията на ВКС в отменително определение № 63 от 23.01.2013 г. по ч. т. д . № 978/2012г. на ІІ т. о. като молба за отмяна на неприсъствено решение № 130 от 12.05.2010 г. по гр. д. № 7/2010 г. на Смолянски районен съд, въззивният съд е приел, че същата е подадена след преклузивния едномесечен срок по чл. 240, ал. 1 ГПК, за чието начало е счетена датата 27.09.2010 г., когато на търговеца-молител е връчен препис от първоинстанционното решение. Изводът за редовност на това връчване е обоснован с факта, че то е извършено на адреса, посочен от самия едноличен търговец във възражението му срещу предявения иск – [населено място], [улица], на който той е получил препис от исковата молба и доказателствата на 12.02.2010 г. и на който впоследствие не е могъл да бъде призован, поради това, че не може да бъде намерен по данни от длъжностното лице-призовкар. Отчетено е и обстоятелството, че търговецът е призоваван и на посочения от него адрес в [населено място], където също не е бил намерен.
Определението е неправилно.
От данните по делото не може да се направи извод, че е налице редовно връчване на препис от постановеното от Смолянски районен съд неприсъствено решение на търговеца-частен жалбоподател /ответник по предявения иск/. Видно от съдържащите се по гр. д. №7/2010 г. на Смолянски районен съд съобщения, изпратени на адреса на управление на търговеца в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3, същите са върнати в цялост с отбелязване, че лицето живее и работи в [населено място]. Посочените данни, обаче, не дават основание да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 ГПК за прилагане на установената в закона фикция за редовно връчване. Тази фикция е приложима само при условие, че търговецът е напуснал адреса на управление и в регистъра не е вписан новият му адрес, като „ненамирането” му на адреса не може да се приравни на „напускане” на адреса. Отсъствието на търговеца от адреса на управление е основание за връчване на призовката или съобщението по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на уведомление, каквото в случая не е извършено.
Изводът за нередовност на процедурата по връчване на препис от първоинстанционното решение не се променя от обстоятелството, че такъв е връчен на лицето В. Д. на адреса в [населено място], посочен в депозираното по гр. д. №7/2010 г. на Смолянски районен съд възражение от 18.03.2010 г. Доколкото този адрес е посочен като адрес, на който живее физическото лице Лилия К., а не като адрес на едноличния търговец, получаването на преписа от „близък” на адресата не отговаря на изискванията за редовност на връчване на призовки и съобщения на търговците, предвидени в чл. 50, ал. 3 ГПК.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че поради нередовното връчване на неприсъственото решение, едномесечният срок по чл. 240, ал. 1 ГПК не е започнал да тече. Ето защо, подадената молба за отмяната му е допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 153 от 08.02.2013 г. по в. гр. д. № 127/2012 г. на Смолянски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане по същество на подадената от [фирма], [населено място] молба по чл. 240, ал. 1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: