3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
С.,19.03.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 88/2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Н. Я. от [населено място] срещу определение № 982 от 18.10.2011 г. по в. ч. гр. д. № 879/2011 г. на Русенски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК срещу разпореждане по ч. гр. д. № 1469/2011 г. на Русенски районен съд, с което е допуснато незабавно изпълнение на сумите по издадената заповед № 986 от 17.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за недопустимост на подадената от него частна жалба с твърдението, че в същата се съдържат изрични доводи за недължимост на присъдените на банката-заявител суми, поради което допустимостта й не е обусловена от прилагане на копие от възражението по чл. 414 ГПК.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 21.12.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на въззивната частна жалба, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Ето защо, допускането на касационното обжалване не е обвързано от предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, изложените от ответника съображения в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
По основателността на частната жалба.
За да остави без разглеждане подадената от Р. Н. Я. от [населено място] частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК срещу разпореждане по ч. гр. д. № 1469/2011 г. на Русенски районен съд, с което е допуснато незабавно изпълнение на сумите по издадената заповед № 986 от 17.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК, въззивният съд е преценил същата за недопустима, тъй като не е изпълнено императивното изискване по чл. 419, ал. 2 ГПК за представяне на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Застъпено е становището, че представянето на възражение заедно с частната жалба е условие за нейната допустимост, а не за редовността й. С оглед на това и като е констатирал, че в случая възражението е депозирано след преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК /в изпълнение на изричните указания до частния жалбоподател, дадени от районния съд/, решаващият състав е счел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и образуваното производство за проверка на правилността на разпореждането за незабавно изпълнение се явява недопустимо и подлежащо на прекратяване.
Определението е неправилно.
Настоящият състав споделя напълно изложените от въззивния съд съображения във връзка с приложимостта на чл. 419, ал. 2 ГПК. Правилно е разбирането, че частната жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение следва да бъде депозирана едновременно с възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК и че подаването на такова възражение е условие за допустимостта на частната жалба. Неправилно, обаче, решаващият състав е приел, че в случая изискването на чл. 419, ал. 2 ГПК не е изпълнено. При направената в тази връзка преценка съдът е взел предвид единствено възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, подадено от частния жалбоподател с молбата му от 26.07.2011 г. след изтичането на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, /изчислен с оглед датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение – 28.06.2011 г./, без да съобрази факта, че възражението е било депозирано още на 11.07.2011 г. – в деня, когато е подадена частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК, при спазване на преклузивния двуседмичен срок и че същото се намира по ч. гр. д. № 1469/2011 г. на Русенски районен съд /лист 24/. Обстоятелството, че възражението е депозирано едновременно с частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК, само по себе си, е напълно достатъчно, за да се приеме за изпълнено изискването на чл. 419, ал. 2 ГПК. Допустимостта на частната жалба не е обусловена от „прилагането” на възражението към нея, т. е. не е необходимо то да е описано като приложение по смисъла на чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК. Доколкото възражението не подлежи на разглеждане от въззивния съд, същото не следва да се прилага към частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК, а следва да бъде приложено към материалите по самото заповедно производство, както правилно е процедирано в настоящия случай.
С оглед изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по депозираната от Р. Н. Я. частна жалба.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 982 от 18.10.2011 г. по в. ч. гр. д. № 879/2011 г. на Русенски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за разглеждане на подадената от Р. Н. Я. от [населено място] частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: