3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 28.06.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2567/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. И. А. от [населено място] и [фирма], [населено място] срещу определение № 235 от 29.03.2012 г. по ч. т. д. № 1101/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от частните жалбоподатели частна касационна жалба срещу определение № 1937 от 03.12.2012 г. по ч. т. д. № 1443/2012 г. на Пловдивски апелативен съд. С последното е отменено постановеното от Пловдивски окръжен съд определение от 09.10.2012 г. по т. д. № 340/2012 г. за прекратяване на производството по това дело поради неподведомственост на спора на съда и е оставено без уважение направеното от ответниците по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК /настоящи жалбоподатели/ възражение за неподведомственост поради наличието на арбитражна клауза.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на атакуваното определение с твърдението за противоречие със закона, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като застъпват становище, че отказът да бъде уважен отвода им за неподведомственост на спора на съда прегражда развитието на производството пред договорения от страните арбитраж.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – счита същата за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 07.06.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Г. И. А. от [населено място] и [фирма], [населено място] частна касационна жалба срещу определение № 1937 от 03.12.2012 г. по ч. т. д. № 1443/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Пловдивски окръжен съд определение от 09.10.2012 г. по т. д. № 340/2012 г., е оставено без уважение направеното от ответниците по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК възражение за неподведомственост на спора на съда поради наличието на арбитражна клауза, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че това определение не подлежи на касационен контрол, тъй като няма характер на преграждащо, за което се е позовал и на задължителните указания по т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Според съдебния състав, въззивното определение би отговаряло на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – да е преграждащо развитието на производството пред съда, само в случай, че с него е потвърдено първоинстанционното определение за уважаване на отвода за неподведомственост.
Определението е правилно.
Въззивното определение, което е било предмет на частната касационна жалба, разгледана от първия тричленен състав, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Тъй като с въззивното определение е отменено прекратителното определение на Пловдивски окръжен съд и е оставено без уважение направеното от ответниците по иска възражение за неподведомственост на спора на държавния съд, същото не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Както правилно е приел първият тричленен състав, прекратителен характер би имало само определението, с което се уважава отводът за неподведомственост на спора и се прекратява образуваното пред съда производство, какъвто настоящият случай не е. Доколкото касае развитието на съдебното производство, а не разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на това производство, въззивното определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Ето защо, по отношение на него не е налице нито една от предпоставките за допустимост на касационния контрол.
С оглед на изложеното, обжалваният акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 235 от 29.03.2012 г. по ч. т. д. № 1101/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: