6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 412
С., 25.06.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 4289/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] срещу решение № 1030 от 28.05.2013 г. по т. д. № 3210/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което, в резултат на частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, VІ-10 състав решение № 162 от 27.01.2011 г. по т. д. № 3286/2010 г., фондът-касатор е осъден да заплати [фирма], [населено място]: сумата 126 565 лв. – одобрена безвъзмездна финансова помощ за изготвяне на бизнес-план и закупуване на земеделски машини по договор № 27/121/00732 от 10.03.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2010 г. до окончателното й изплащане; сумата 6 905.17 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху първата сума за периода от 02.06.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба – 11.12.2010 г.; сумата 92 944 лв. – одобрена безвъзмездна финансова помощ за извършване на строителство на площадка на овчарник № 1, № 2 и № 3, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2010 г. до окончателното й изплащане; сумата 5 070.88 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 92 944 лв. за периода от 02.06.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба – 11.12.2010г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и погрешна преценка на фактите и доказателствата по делото. Излага подробни съображения срещу извода на въззивния съд за липса на изрично изявление от негова страна за разваляне на процесния договор поради неизпълнението му от търговското дружество-ползвател на помощта, както и че е недопустимо в хода на съдебното производство да бъдат заявени допълнителни основания за разваляне на договора, респ. за отказ от плащане, които не са посочени в Уведомителното писмо на ДФ „Земеделие”. Несъгласие е изразено и с приетото от решаващия състав, че предвид изричната уговорка в Приложение № 3 към процесния договор, за доказването на извършените СМР е достатъчно да бъдат представени протоколите, подписани от изпълнителя и инвеститора, като не следва да се изисква представянето на всички други документи, изискуеми от Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Според касатора, събраните по делото доказателства сочат, че е налице хипотезата на изкуствено създадени условия, което е достатъчно основание за отказване плащането на процесните СМР. Освен това, счита за незаконосъобразен и отказът на въззивния съд да извърши редукция, съгласно Регламент /ЕО/ 1975/2006 г.
Като обуславящи допускането на касационния контрол, с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Следва ли в Уведомлението за плащане, което издава ДФ „Земеделие” при условията на Наредба № 8 от 03.04.2008 г., да бъдат изчерпателно посочени всички основания, даващи правото на отказ от плащане или е допустимо в хода на съдебното производство да се навеждат и нови основания; 2. Допустимо ли е без издаване на всички изискуеми се строителни книжа съгласно Наредба № 3 от 2003 г., да се признае като законно строителството, за което има издаден надлежен протокол за приемане на същото; 3. Как трябва да се разпределя доказателствената тежест между страните при спор относно законността на строителството като обстоятелство, относимо към прилагането на Наредба № 8 от 03.04.2008 г., както и на всички останали наредби, регламентиращи прилагането на различните мерки по Програмата за развитие на селските райони”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – оспорва жалбата и моли за недопускането й до касационното разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 30.09.2013 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да постанови обжалвания резултат – уважаване на предявените от [фирма], [населено място] срещу ДФ „Земеделие” искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че са осъществени всички законови предпоставки за това: налице е облигационно правоотношение между страните по делото, породено от договор № 27/121/00732 от 10.03.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; ищецът-ползвател на помощта е изпълнил изцяло задълженията си по този договор – направил е реално разходи за изготвяне на бизнес-план, за закупуване на предвидената земеделска техника и за извършване на конкретно уговорените строителни дейности по изграждането на бетонови площадки на овчарник № 1, № 2 и № 3, поради което на същия се дължи плащане на определената финансова помощ.
Като неоснователни решаващият състав е преценил изложените в Уведомителното писмо на ДФ „Земеделие” мотиви за отказ от плащане на финансовата помощ по повод инвестицията в строителни дейности. Според въззивния съд, от разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., поставяща изискване за мотивиране на отказа от плащане на разплащателната агенция, следва, че отказът трябва да съдържа изчерпателно посочване на основанията за неплащане, като навеждането на нови основания в хода на съдебното производство е недопустимо. Неоснователността на направените от ДФ „Земеделие” възражения за нередовност на част от строителните документи е аргументирана с уговорката в Приложение № 3 към процесния договор, според която, единствените строителни документи, които ползвателят на помощта следва да представи при заявката за плащане, са протоколите между инвеститора и изпълнителя за установяване завършването и заплащането на всички натурални видове СМР, което в случая е изпълнено. Като допълнителни аргументи в тази насока са посочени, от една страна, уговорката по чл. 4.4. от процесния договор, в която като основание за отказ от плащане е предвидено неизпълнението на някое от задълженията по договора или по Наредба № 8 от 03.04.2008г., (каквото неизпълнение не се сочи в Уведомителното писмо за неплащане), но не и неизпълнение на Наредба № 3 от 31.07.2003 г., а от друга страна – формулярът на заявката за плащане, който не съдържа като условие за плащане представянето на документи по Наредба № 3 от 2003 г.
Отделно от това, въззивният съд е изтъкнал и обстоятелството, че отказът за плащане на субсидията е санкция за неизпълнението на бенефициента, а не обективна отговорност, като в случая изобщо не се твърди, че е налице несъответствие между реално изпълнените инвестиции и одобрения проект, дори обратното – в представения и одобрен бизнес-пран е предвидено инвестициите да бъдат изпълнени през 2008 г., т. е. преди сключване на договора, като след посещение на място е констатирано и пълно съответствие с видовете допустими дейности, каквито констатации са направени и при следващите проверки. Изводът за създадени от ползвателя изкуствени условия за подпомагане е счетен за опроверган от факта, че изграждането на площадките е започнало на 20.10.2008 г., след подаване на заявлението от [фирма] на 11.06.2008 г. и е било констатирано от Фонда още преди сключване на договора, която дейност и свързаните с нея разходи, извършени след подаване на заявлението, са преценени като допустими с оглед изричния текст на чл. 26, ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г.
Основателността на претенциите за заплащане на сумите за финансова помощ е посочена като изключваща прилагането на предвидената в Регламент /ЕО/ 1975/2006 г. редукция.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Два от поставените от касатора въпроси (въпрос № 2 и № 3) не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът за законността на строителството на площадките пред собствените на ищеца овчарници № 1, № 2 и № 3 и за доказването й не е бил предмет на обсъждане във въззивното решение. Доколкото плащането на субсидията е обусловено от доказване изпълнението на уговорените инвестиции, съдът е преценявал единствено съответствието между предвиденото в бизнес-плана и реално извършените СМР, а не законността на строителството, т.е. произнасянето е по въпроса не дали строителството отговаря на нормативните изисквания, а дали чрез него са създадени изкуствени условия за финансово подпомагане на ползвателя, което би било основание за отказ от плащане. Освен това, отсъствието на общата предпоставка по отношение на въпрос № 2 произтича и от обстоятелството, че отговорът на същия е предпоставен от възприемането на фактическата обстановка, установена от събраните по делото доказателства, което, съгласно задължителните указания в цитираното тълкувателно решение, не може да бъде отнесено към допускането на касационния контрол.
По отношение на третия въпрос трябва да се отбележи, че той е поставен общо теоретично, а не с оглед конкретната хипотеза, както и че отговорът му се съдържа ясно и недвусмислено в нормата на чл. 154, а. 1 ГПК, според която всяка от страните в процеса следва да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си права. Следователно, при твърдение за законност на строителните дейности доказателствената тежест за установяване законността на строителството е съответно за ползвателя на помощта. Както беше посочено, обаче, в случая законността на строителството не е била предмет на обсъждане, а такъв е само съответствието на уговореното и реално изпълненото по договора, с оглед преценката налице ли са изкуствено създадени условия за подпомагане на бенефициента.
Що се отнася до първия въпрос, макар да е значим за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, същият не може да обоснове допускане на касационния контрол на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвидените в тази норма две кумулативни предпоставки – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, разяснени подробно в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – не могат да се счетат за осъществени, тъй като отговорът на поставения от касатора въпрос произтича от самата нормативна уредба. По-конкретно, релевантна в случая е разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8/2008 г., в която законодателно е въведено задължението за изрично мотивиране на отказа за плащане от страна на разплащателната агенция, от което произтича съответно и изводът, че в рамките на съдебното производство се преценява единствено дали посочените в уведомителното писмо основания за отказ са законосъобразни, но не и съществуването на други такива основания, които не са били заявени от агенцията в отправеното до ползвателя писмо.
С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от този изход на делото, поради липсата на ангажирани доказателства за извършването им, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция не може да бъде уважено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1030 от 28.05.2013 г. по т. д. № 3210/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: